Статии
Статии
Насладете се на полезни и приятни статии, в които науката и изкуството вървят ръка за ръка.
Статиите са преведени и на английски!
Embedded Files
Blog
Blog
Enjoy the useful and interesting blog articles where science intersects with art.
The articles have a translation in English if you scroll down!
Иновативни подходи в езиковото обучение. Как TPR е вплетен в сугестопедичния метод на проф. д-р Георги Лозанов
Иновативни подходи в езиковото обучение. Как TPR е вплетен в сугестопедичния метод на проф. д-р Георги Лозанов
Total Physical Response често се представя като съвременен иновативен метод, но неговите принципи отдавна са заложени в първичната разработка на сугестопедичния цикъл. Сугестопедията е не просто метод – тя е холистичен подход, който включва движение, емоция, музика и въображение, правейки езиковото обучение дълбоко и трайно преживяване...
Total Physical Response често се представя като съвременен иновативен метод, но неговите принципи отдавна са заложени в първичната разработка на сугестопедичния цикъл. Сугестопедията е не просто метод – тя е холистичен подход, който включва движение, емоция, музика и въображение, правейки езиковото обучение дълбоко и трайно преживяване...
Дата: 08.03. 2025
Автор:Елена Стойчева
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да прочетете статията. Scroll down to read in EN.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да прочетете статията. Scroll down to read in EN.
For English scroll down
Иновативни подходи в езиковото обучение.
Как TPR е вплетен в сугестопедичния метод на проф. д-р Георги Лозанов
В последните десетилетия методи като Total Physical Response (TPR), разработен от д-р Джеймс Ашър, се смятат за иновативен начин за преподаване на езици чрез движение и физическа ангажираност. Но всъщност основните принципи на този метод – учене чрез действие, намаляване на стреса и използване на цялостния капацитет на мозъка – са неразделна част от сугестопедията, създадена от проф. д-р Георги Лозанов още през 60-те години. Какво представлява методът TPR? Total Physical Response (TPR) се основава на идеята, че разбирането на езика трябва да предхожда говоренето, а движението помага за по-дълбоко усвояване и запаметяване. Учениците следват физически команди, като например “Вдигни ръка”, “Отвори вратата” или “Докосни носа си”, което води до по-интуитивно и естествено възприемане на езиковите структури. Основните предимства на TPR включват: Намаляване на стреса – учещите се потапят в езика без натиск да говорят веднага. Кинестетично учене – движението активира дясното полукълбо на мозъка, което подпомага усвояването. По-добро запаметяване – физическите действия създават по-силни невронни връзки.
Как този подход е интегриран в сугестопедията?
Макар че TPR често се представя като новаторска методика, сугестопедията на проф. Лозанов още от самото начало използва принципите на учене чрез преживяване, движение и емоция.
1. Учене чрез движение
В класическата сугестопедична сесия езиковите конструкции не просто се учат пасивно – те се преживяват. Водещият обучител не само изговаря думи и фрази, но ги изпълнява с цялото си тяло, като същевременно ангажира участниците да реагират чрез жестове, мимики и действие. Това съвпада изцяло с принципа на TPR – учениците възприемат езика чрез директен опит, а не само чрез слушане и запомняне.
2. Намаляване на стреса и естествено усвояване
Сугестопедията се основава на освобождаването от бариери и напрежение, което води до автоматично и дългосрочно запаметяване на информацията. TPR има същия ефект – вместо традиционния натиск върху учениците да говорят веднага, езиковото съдържание се усвоява естествено чрез действие.
3. Активиране на различни мозъчни центрове
Проф. Лозанов подчертава, че целият мозък трябва да бъде ангажиран в процеса на учене, а не само логическата лява половина. Това напълно съвпада с идеята на TPR, при която дясното полукълбо (свързано с движения, интуиция и пространствени възприятия) се активира чрез физическа реакция на езиковите команди.
Старото ново в езиковото обучение
Total Physical Response често се представя като съвременен иновативен метод, но неговите принципи отдавна са заложени в първичната разработка на сугестопедичния цикъл. Сугестопедията е не просто метод – тя е холистичен подход, който включва движение, емоция, музика и въображение, правейки езиковото обучение дълбоко и трайно преживяване.
За преподаватели, които искат да направят своите уроци по-естествени, динамични и ангажиращи, интегрирането на TPR техники в сугестопедична рамка може да доведе до изключителни резултати. Възможността да съчетаем физическото с интелектуалното, движението с езиковата логика, е ключът към по-успешното и радостно учене.
Източници:
[1] Total Physical Response – Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Total_physical_response
[2] TPR – Total Physical Response Language Learning Explained: https://www.verbalplanet.com/blog/tpr-total-physical-response-language-learning.asp
[3] Total Physical Response (TPR) – The Teacher Toolkit: https://www.theteachertoolkit.com/index.php/tool/total-physical-response-tpr
[4] Engaging Language Learners with Total Physical Response (TPR): https://sanako.com/engaging-language-learners-with-total-physical-response-tpr
[5] Total Physical Response – TPR | TeachingEnglish – British Council: https://www.teachingenglish.org.uk/professional-development/teachers/managing-lesson/articles/total-physical-response-tpr
[6] What Is TPR for Teaching English and How Can I Use It? https://bridge.edu/tefl/blog/what-is-tpr-for-teaching-english-and-how-can-i-use-it/
[7] Teaching Children Using a Total Physical Response (TPR) Method (PDF): https://sastra.um.ac.id/wp-content/uploads/2009/10/Teaching-Children-Using-a-Total-Physical-Response-TPR-Method-Rethinking-Handoyo-Puji-Widodo.pdf
AuthorElena Stoycheva
Date:18.03.2025
Contacts:https://www.facebook.com/suggestopedia.plovdiv
Присъствието на преподавателя
Присъствието на преподавателя
Присъствието е най-ценното качество на всеки учител, фасилитатор на групи и водещ като цяло. Да присъстваме означава да сме напълно ,,тук и сега” и цялото ни внимание да е насочено към настоящото преживяване...
Присъствието е най-ценното качество на всеки учител, фасилитатор на групи и водещ като цяло. Да присъстваме означава да сме напълно ,,тук и сега” и цялото ни внимание да е насочено към настоящото преживяване...
Дата: 04.2021
Автор: Елена Стойчева
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Присъстващият преподавател и прегарянето
Учат ни като родители и учители, че трябва да подкрепяме детето емпатично с неговите емоции и нужди, че трябва да му казваме ,,Аз съм тук за теб” в моментите, в които то се чувства неуверено, че трябва да слушаме активно и да присъстваме.
Но ако ние самите нямаме ресурс да дадем енергията и вниманието, които са необходими, тези техники няма да сработят, защото в общуването долавяме много повече усещането и състоянието на другия, отколкото думите му.
Така че, за да можем пълноценно да дадем и позволим на детето едно любящо пространство, в което то да се чувства свободно и изразено, на първо място трябва да се погрижим за себе си, да се почувстваме подкрепени от самите себе си.
Позицията на учителя в държавното училище е изключително трудна и уязвима към прегаряне. Представете си 6-тия пореден учебен час с 30 различни кипящи от енергия и впечатлителност деца. Всяко едно има потребност да се изрази, да каже нещо, да сподели нова асоциация, ново усещане, ЕДНОВРЕМЕННО. Случва се нещо което често не е в обсега на учителя, а всъщност той трябва да поддържа това пространство и груповата динамика. Още повече това важи и за online преподаването, където няма толкова ,,жива“ връзка.
Говоря предимно от личен опит. Когато работих като класен ръководител в държавно училище имах 9 класа в две смени, бях и базов учител. Тази опитност те разширява невероятно много, но и те разцентрова до крайна степен.
Много често, в края на деня, учителят се чувства неудовлетворен и изтощен.
Как тогава да запазваме нашето присъствие, да съумяваме да се чувстваме подкрепени, за да можем да поддържаме това пространство?
Това, което ни съветват да правим с децата, на първо място трябва да развиваме и да го даваме ежедневно на себе си.
Във всеки от нас живее едно вътрешно дете което има нужда от нашата грижа, за да можем да обгрижваме другите.
Да дадем пространство и позволение да ,,бъдем” и да направим това което е възможно е ключово за нагласата на преподавателя и родителя. Да можем да живеем и приемем ограниченията в дадена ситуация.
Ако не сме налични и на разположение за себе си, ние изчерпваме нашия ресурс, защото трябва да дадем на децата, без да сме се погрижили за себе си.
И оттам се получава един дълбок дисбаланс който има сериозни последствия.
Какво ни прави осъзнати възрастни- умението да чуваме и да се погрижим за собственото си вътрешно дете, да позволим да сме в контакт със собствените си нужди, да подхраним ,,гладното” в нас, за да сме в цялост и наличност.
Ако не го направим, често се сблъскваме със състояния на изнервеност, апатия, прегаряне, желание да сменим професията си и чувство за неудовлетворение и безсилие.
Това ни лишава от присъствието. Много често се случва дадена емоция да ни завземе и да пренесем неприятното преживяване от предходния учебен час към следващия. А всичко в пространството се долавя и учениците ще го усетят дори да не го изразим видимо. Можем механично да преподаваме, но познанието няма да достигне до правилното място, ако ние не даваме от правилната позиция, ако не сме отдали цялото си внимание, мисъл и чувство на това, което преподаваме.
Присъствието е най-ценното качество на всеки учител, фасилитатор на групи и водещ като цяло. Да присъстваме означава да сме напълно ,,тук и сега” и цялото ни внимание да е насочено към настоящото преживяване.
В обучението за преподаватели ЗаЕДНО I част, единият модул е посветен точно на тази тема. Как да даваме пространство на себе си, как да развиваме присъствието си и да излизаме от плетеницата на объркването и изтощението.
Много често склонността към ПРЕГАРЯНЕ се корени и в преживяването, което сме имали в рожденото ни семейството и позицията, в която сме заставали като деца.
Ще проследим всички причини и следствия надълбоко, ще говорим за въздействието на периферните перцепции и ще творим с техники, които ще ни дават много по-същностно разбиране за личността на детето.
Играта в образователния процес
Играта в образователния процес
Въпросът е как в днешната действителност, в българското училище дане се стига до неприятното преживяване от ученето и липса на смисъл в децата. …ако образованието е органична част от живота, то ще включва и забавлението, без то да е бягство или отклонение от ученето.
Въпросът е как в днешната действителност, в българското училище дане се стига до неприятното преживяване от ученето и липса на смисъл в децата. …ако образованието е органична част от живота, то ще включва и забавлението, без то да е бягство или отклонение от ученето.
Дата: 03.2021
Автор: Елена Стойчева
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Играта в образователния процес
Питър Грей разграничава насочената игра и контролирането в играта в образователния процес. Тук разказва за играта в чистия й вид
Има училища, които работят на пълен пансион, където децата могат да играят на воля докато се наиграят. От тази свободната, ненасочена игра, която ни научава на социални умения, на хумор, на удоволствие и много други.
В Summerhill, например, децата играят колкото им се играе и когато се почувстват готови да учат, те вече нямат нужда от игра в учебния процес. Ето защо се случва да покрият материала за матурите си в рамките на 2 години усилена подготовка по самоинициатива.
Там децата имат поле да играят постоянно и спонтанно и за това, когато решат да учат, нямат нужда играта да отклонява вниманието им от неприятното преживяване на ученето. Ученето се е превърнало в лична мотивация.
Но тези случаи са малка извадка.
Въпросът е как в днешната действителност, в българското училище да не се стига до неприятното преживяване от ученето и липса на смисъл в децата.
Още от 60-те години на миналия век, Д-р Лозанов говори за дидактогенията- неприязън към ученето.
За това той интегрира играта в учебния процес при деца и възрастни като включва дидактични и недидактични игри.
Едните игри са по-спонтанни, дидактичните са по-контролирани, но и двата вида имат конкретна образователна цел.
Когато се мине през такъв етап на ,,маскиране“ на ученето с приятна игра, макар тя да е насочена, естествената игра се възвръща в живота ни.
Първоначалният стадий е да се ,,облече“ намразеното еднообразно учене в по-приятни дрехи, докато се разхлаби хватката и се пробуди интерес.
Колкото повече отделяме училището и сериозното от детското, приятното преживяване и играта, толкова повече откликът ще е загуба на мотивация.
Берт Хелингер говори за това , че когато отхвърляме нещо или го изключваме, то намира своеобразна изява, става неприятно видимо в новата конфигурация.
Например, изключвайки удоволствието, забавлението, играта, то някой в класа вероятно ще се държи драматично лигаво и прекалено игриво, като така ще отразява изключения фактор.
Забавлението и ученето се смятат за антоними и оксиморони.
Но животът прелива във всички нюанси- забавление, мъка, усърдие, радост и много др. Така и
ако образованието е органична част от живота, то ще включва и забавлението, без то да е бягство или отклонение от ученето.
На пук и срещу, не работят в нито една група. Ако не сега, в следващите випуски или поколения, дисбалансът ще се прояви чрез засилена изява на изключеното.
Когато всяко си влезе в руслото, тогава играта ще е игра, а ученето учене.
Но докато има липса на игра в ежедневието, отглеждането, общуването, е добре да минем през прехода.
В превантивната педагогика (резервопедия за деца), децата имат нужда от по-малко игри в учебния процес. Докато ние възрастните, които сме забравили да играем, в първоначалния чуждоезиков курс имаме нужда от бомба с игри, чрез които да се отключи детското, да си спомним.
В следващите нива курсове за възрастни, обучението е почти същото като в стандартни условия, съвсем обрано откъм игри, стимули и отклоняващи вниманието от болното място фактори. Това е защото вече сме реабилитирали онази спонтанна и по детски любопитна част в себе си. Играта и ученето вече са на отделните си места, а преживяването от ученето не е неприятно.
Да учиш е различно от научаването
Да учиш е различно от научаването
Няма еквивалент в стандартните системи на изучаване, тъй като тук се започва директно от потапяне в дълбокото и навлизане с невидимо натрупване на знания, което избликва по-късно от обикновено.
Няма еквивалент в стандартните системи на изучаване, тъй като тук се започва директно от потапяне в дълбокото и навлизане с невидимо натрупване на знания, което избликва по-късно от обикновено.
Дата: 01.2021
Автор: Елена Стойчева
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Да учиш е различно от научаването Study Vs Learn
Защо няма излишно натоварване на децата у дома?
Методът ЗаЕдно изгражда умения за учене и е еквивалент на начин за бързо и лесно научаване. Това е съвсем различно от ученето самостоятелно у дома. Научаването се случва чрез осигуряването на точните условия и среда, за да може учещият да възприема и да изпитва интерес, вдъхновение и желание за участие.
Няма еквивалент в стандартните системи на изучаване, тъй като тук се започва директно от потапяне в дълбокото и навлизане с невидимо натрупване на знания, което избликва доста по-късно от обикновено, но за сметка на това знанията са цялостни, солидни и хомогенни.
Чрез правилните условия за научаване на десугестивната педагогика, знанията остават в дълготрайната памет, тъй като са усвоени през опита и в съзвучие с работата и на двете мозъчни полукълба.
Няма домашни, защото материалът осигурява различни контексти на материала, така че децата да нямат нужда да преписват новите думи по 10 реда, а да ги използват активно в различни ситуации.
☆ Курсовете ЗаЕдно са научни разработки съобразени с функциите на мозъка и създаването на устойчиви невронни пътеки!
☆ За това обучението предполага минимум 2 пъти седмично по час и половина, в които науката и изкуството се преливат в приказни преживявания!
◇ Заниманията ЗаЕдно са коренно по-различни от стандартното обучение, тъй като не разчитат на еднообразно повторение, преписване и ангажиране на родителите!
◇ Тук децата са мотивирани, защото в часовете добиват реално усещане за самочувствие, активно преживяване, преживяват сценариите в различни контексти и се превъплъщават в истински ситуации на англ.език!
◇ Съвсем незабелязано успяваме да пишем и да превеждаме, да разбираме непознат текст и да създаваме истории!
Децата са мотивирани и потопени в процеса и имат истинско любопитство за всяка следваща езикова изненада и предизвикателство.
Прочетете повече за курсовете за деца в графика.
Семейни констелации и сугестопедия ЗаЕДНО
Семейни констелации и сугестопедия ЗаЕДНО
Методът Семейни Констелации допълва разбирането ми за възпитанието, образованието и отключването на потенциалите, с което се занимавам вече над 10 години.
Методът Семейни Констелации допълва разбирането ми за възпитанието, образованието и отключването на потенциалите, с което се занимавам вече над 10 години.
Още когато се докоснах до сугестопедията, (,,ученето с любов”), за мен същественото беше, че способностите ни да се разгръщаме зависят от средата, от майчиното отношение, от преминаването отвъд обусловеностите ни.
Още когато се докоснах до сугестопедията, (,,ученето с любов”), за мен същественото беше, че способностите ни да се разгръщаме зависят от средата, от майчиното отношение, от преминаването отвъд обусловеностите ни.
Дата: 12.01.2021
Автор: Елена Стойчева
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Семейни констелации и сугестопедия ЗаЕДНО
С радост споделям за новопридобитите си умения в една нова и много дълбока сфера от живота- семейните констелации.
Имах честта да бъда поканена за обучение за фасилитатори по семейни констелации.
Още от 2015г. се вълнувам от тази ,,педагогика” на взаимоотношенията и узрявам за днешния момент.
Методът е създаден от Берт Хелингер и е цяла философия за живота, взаимоотношенията и правилното протичане на ,,любовта” в семейната йерархия.
Няма да мога да обясня съвсем подробно в тази публикация дълбочината и разширяването, които човек придобива при досега си с това ценно познание. За мен лично това е вратата, която отвори в ,,цялост” разбирането ми за разгръщането на личността.
“
Методът Семейни Констелации допълва разбирането ми за
възпитанието, образованието и
отключването на потенциалите,
с което се занимавам вече над 10 години.
Още когато се докоснах до сугестопедията, (,,ученето с любов”), за мен същественото беше, че способностите ни да се разгръщаме зависят от средата, от майчиното отношение, от преминаването отвъд обусловеностите ни.
Самият Д-р Лозанов загубва майка си, когато е бил само на 2 години и неслучайно сугестопедията пресъздава точно този майчин и добронамерен, приятелски образ в лицето на преподавателя, който претворява миналите ни органичаващи преживявания от детството,
а самият курс е второ преживяване на детството.
Голямата картина включва да се свържем с ресурсите и ограниченията от нашата семейна система, да разберем и приемем кои сме и защо сме това, което сме (ако сте гледали Леденото кралство 2 или Тайната на Коко веднага ще ме разберете). И дори да се разграничим от някои свои лоялности.
“
Чрез семейните констелации можем да възстановим правилното протичане на любовта във взаимоотношенията, което се отразява директно върху всички наши сфери на взаимодействие, на успеха и здравето ни и на цялостното ни развитие като личности.
Протичането на образователния процес е свързано и със семейната среда на всеки обучаем. За това и в сугестопедията всеки има възможност да създаде своя нова самоличност, която дава точно това излизане от обусловеностите и ограниченията ни.
Според метода семейни констелации, много често затрудненията на децата в ученето, така наречените хиперактивност и дефицит на вниманието се коренят най-често във взаимоотношенията между двойката родители и се отразяват като следствие в детето.
Детето във всяко семейство е ,,балансьорът”, за това и състоянието на детето дава много ясна диагностика за семейните ваимоотношения.
Когато преподавателят е терапевт и е в доверена връзка с родителите или курсиста, обучителният процес наистина се превръща в много повече от учене на нови думи и граматика.
Добавената стойност е цялостно откриване и доразгръщане на личността.
“
Методът дава възможност да се пре-създадат редът и балансът не само в семейните отношения, а и в структури като училището, корпорациите и др.
Всяка организация се разглежда също като семейна структура със съответните роли, които всеки заема и може да се балансира.
Представяте ли си училище, в което образователният процес, организацията на структурата и науката за взаимоотношенията са заложени и протичат правилно и осъзнато ЗаЕДНО!?
“
Стартирам поредица от ежемесечни практически семинари за взаимоотношенията, ролята на майката, бащата, успехът и здравето на детето, както и училището през призмата на семейните констелации, с които ще задълбочите разбирането си за семейството и вътрешната свобода.
Свържете се с мен СЕГА за БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ на 0886802605
На разположение съм за въпроси и индивидуални сесии.
Семейните констелации са силен терапевтичен метод, който може да ни покаже скритите вътрешни динамики в рожденото или настоящето семейство и по този начин да ни помогне да излекуваме дадени взаимоотношения или да разрешим текуща житейска ситуация.
За самоделните илюстрации на уебсайта ЗаЕдно!
За самоделните илюстрации на уебсайта ЗаЕдно!
Вероятно това, че винаги съм обичала да рисувам и да се изразявам творчески ме отведе преди няколко години до прекрасната работилничка на...
Вероятно това, че винаги съм обичала да рисувам и да се изразявам творчески ме отведе преди няколко години до прекрасната работилничка на...
Дата07.11.2020
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
За самоделните илюстрации на уебсайта ЗаЕдно!
Вероятно това, че винаги съм обичала да рисувам и да се изразявам творчески ме отведе преди няколко години до прекрасната работилничка на Светла Тодорова. Оттогава не спирам да рисувам точно тези човечета и да ги пресъздавам в нови ,,смисли”.
Това ми помогна да усвоя един нов език, лесни форми, които внасят личен стил и могат да ,,говорят”.
Магията е че са много опростени, същевременно носят послание и повече индивидуалност.
Макар че се рисуват по един и същи начин, всеки може да си добави щипка личен почерк и да придаде своята идея само с няколко щриха.
Днес този ,,визуален” език е част не само от визията на сайта ЗаЕдно, а се интегрира към курсовете ЗаЕдно като спомага за изграждането на нови умения за учене.
Как снимките на Тихомир Тричков участват в курсовете по метода ЗаЕДНО по англ. език?
Как снимките на Тихомир Тричков участват в курсовете по метода ЗаЕДНО по англ. език?
Т. Тричков е известен фотограф, чиито кадри участват в публикациите на National Geographic, Smithsonian и др. Някои от фотографиите, които той предостави с образователна цел на ЗаЕДНО участват като живо присъствие в курсовете за деца и възрастни. Снимките са вплетени в преживяването на курса като творчески провокации.
Т. Тричков е известен фотограф, чиито кадри участват в публикациите на National Geographic, Smithsonian и др. Някои от фотографиите, които той предостави с образователна цел на ЗаЕДНО участват като живо присъствие в курсовете за деца и възрастни. Снимките са вплетени в преживяването на курса като творчески провокации.
Дата: 10.2020
С участието на: Тихомир Тричков PicTiho
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Фотографиите на Тихомир Тричков оживяват още веднъж
в авторските курсове за деца и възрастни ЗаЕДНО
Ако Ви е било интересно да прочетете интервюто с Тихомир Тричков в Mediacafe (прочетете) тук може да видите повече за посещенията му в училища по света и да научите как неговите фотографии станаха жив участник в заниманията по английски език.
Ако разгледате снимките му, може директно да се пренесете в началните кадри от филма Шарл за Азнавур. Картини, мигове и усещания, които те карат да мечтаеш, да пътуваш визуално и разгръщат въображението!
Всяка снимка е картина, която разказва повече от 1000 думи, защото докосва и те отвежда към едно вътрешно пътуване.
Тихомир Тричков е фотограф от България, последвал мечтата си да улавя затаяващи дъха кадри по най-вълшебните кътчета на земята. National Geographic и други престижни източници често публикуват и награждават негови снимки.
Чувствам се щастливка, че благодарение на неговия талант, мога да предоставя нов ,,хоризонт“ за разгръщане на учениците, с които работя.
Как снимките му участват в курсовете по метода ЗаЕДНО по англ. език като картинни истории и визуални пътешествия?
Някои от фотографиите, които той предостави с образователна цел на ЗаЕДНО участват като живо присъствие в курсовете за деца и възрастни.
Снимките са вплетени в преживяването на курса като творчески провокации.
В началото на уч.година, образователната ни тема беше телевизионните предавания и животните по света. Ето как учениците създадоха свое телевизионно предаване по снимка. Разбира се, след като представиха своите истории им стана много любопитно да разберат още подробности за случките зад кадрите.
Творческото писане, създаването и разказването на истории е неизменна част от преживяването в курсовете Заедно. Всеки обучаем е съ-творец в процеса!
Новите съдържания включват не само класическо изкуство, но и съвременно.
Ти си посещавал и различни училища по света. Ще споделиш ли още няколко фото истории?
Момичето с награда Смисониън
Кения.
Името й е Паулин. Беше междучасие. Тя се беше потопила в рисуването, така че можех да я наблюдавам точно пред мен. Перфектната сцена от детството. Браво на мен, бях забравил камерата. Тихичко избягах в стаята си, за да я взема. Като се върнах, за радост тя все още беше там. Рисувайки, в един друг свят. Много тих свят. Никога не я бях виждал такава, тя е най-шумната и непослушна дребосъчка, която някога съм виждал. Но не и в този ден! Извиках я по име и тя се обърна..
Тази снимка беше победител във фотоконкурса #smithsonian “Sustainable travel” category, 2016.
Момбаса, Кения
Учителката Масика е в междучасие с някои от учениците си, все още в класната стая. Денят й е дълъг, започва много рано сутрин, тъй като прави закуска за семейството си и пристига в училище често в 6 сутринта и стои понякога до 8 вечерта. Заплатата й е минимална, но тя ще продължава да обучава учениците във втори клас, защото това е нейният дълг. Без никакви оплаквания, всеки в училището ще Ви поздрави с широка и ведра усмивка.
Класната стая
Най-важната информация по различните предмети е изведена на табла с илюстрации на стените, така че децата да могат да са в контакт с материала визуално и да използват и периферните си перцепции.
,,Най-малките повтарят, заедно, като в хор с детето на дъската, като песен… И те запомнят звука и същевременно визуално виждат, така се помни най-добре.”
Индия
Това е най-ценният сувенир, който си взех у дома (не 10-те рупии)
Намерих го пред едно малко училище в едно градче някъде в Раджастан. Една дума ми идва на ум. Отдаване.
Красотата на Индия не е в нейните величествени сгради, изключителни скулптури, природни наслади или отличителна кухня..Тя е в хората!…
За децата в Индия, имат и автобуси в големите градове, но в малките с тесните улички всичко живо се носи на рикши…
В Индия, всяка сутрин така ходят на училище. Често пъти някой роднина, който кара децата си взима и тези на съседите, а те му дават по някоя стотинка…
Мароко, Сахара
Това беше клас с учителя, водеше ги да видят голямата дюна Ерг Чеби. Когато се качиха, едно от децата, Юсеф, прибяга до отсрещната по-ниска дюна и си написа името. Останалите се втурнаха след него и те да пишат. После учителката ги извика и те изчезнаха. Но оставиха своя отпечатък, следата, която всеки от нас иска да остави.
Да преживееш всяка една от тези истории, да ставаш преди изгрева и да тичаш, за да го хванеш, да изсмислиш от кой ъгъл да запечаташ мига, да не трепваш, да не дишаш , за да го уловиш, да скъсаш обувките си и пак да продължаваш…
Пожелавам на всеки такова вдъхновение!
Днес неговите снимки оживяват още веднъж с нови истории, отключват въображението и събуждат нови интереси във всяко дете участник в курса.
Едно от децата вече се записа на курс по фотография и се е устремил към нови и далечни континенти!
Пълното интервю: Как да научим чужди езици бързо...
Пълното интервю: Как да научим чужди езици бързо...
интервю с Е. Стойчева на Татяна Гаркавая за ,,Културни прозрения"
Запознах се с някои книги на проф. Д-р Лозанов докато работех в държавно училище и имах възможност за много свобода в часовете по английски, но на цената на високи резултати. Постепенно усетих, че бях изпробвала и изследвала много успешни техники и най-вече открих, че ключова е нагласата ми в часовете. Тогава започна моето дългогодишно обучение и израстване чрез метода СУГЕСТОПЕДИЯ.
Водещи за мен станаха не точно техниките, а подходящата среда и емоционален фон, които превръщат ученето в комуникация и пространство за изразяване.
Дата: 10.2020
ИзточникКултурни прозрения, Татяна Гаркавая
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
1. Моля, представи се.
Преподавател съм по английски език от 2006г, а от 2014г. прилагам метода СУГЕСТОПЕДИЯ. За мен тази професия е и призвание. Вярвам, че ученето се случва там, където умът и сърцето се пресичат.
Правя работилници за ученици и учители за умения за учене.
С времето започнах да създавам ателиета и курсове с творческо изразяване. Завършила съм и арт терапия.
2. Защо реши да посветиш кариерата си на метода „Сугестопедия“, след като той изпадна във забрава в България?
Откакто започнах да преподавам, още като студентка в първи курс, експериментирах с разнообразни техники за подобряване на паметовите способности на учениците. За това и в последствие започнаха да ме канят да преподавам ,,по различен начин“. Запознах се с някои книги на проф. Д-р Лозанов докато работех в държавно училище и имах възможност за много свобода в часовете по английски, но на цената на високи резултати. Постепенно усетих, че бях изпробвала и изследвала много успешни техники и най-вече открих, че ключова е нагласата ми в часовете. Тогава започна моето дългогодишно обучение и израстване чрез метода СУГЕСТОПЕДИЯ.
Водещи за мен станаха не точно техниките, а подходящата среда и емоционален фон, които превръщат ученето в комуникация и пространство за изразяване.
3. Методът на Лозанов за учене на чужди езици е сертифициран от ЮНЕСКО през 1978 г. Но през 90-те Лозанов премества училището си в Австрия. Как е да въведеш отново новаторската, но пренебрегвана от дълго време методика в България?
Когато стартирах през 2014г наистина малцина бяха чували за този метод и беше напълно неутъпкана пътека. Но може би вярата, ентусиазмът и успехът на начинаещия ми помогнаха много и нещата се получиха. После се обучих и в чужбина в последния вариант на метода и след това в студиото на ЗаЕДНО сертифицирахме нови преподаватели сугестопедагози за България и така започнах да подкрепям и колеги.
Целият процес беше като едно малко чудо на базата на стандартното образование. За радост, вече не е така!
4. Ключовата характеристика на сугестопедията е да помогне на хората да разкрият своя потенциал и да повишат тяхната увереност. Какви други благоприятни странични ефекти има?
Има дълготраен разгръщащ ефект върху цялата личност, чувство на вдъхновение, хората се наспиват по-бързо, не се уморяват, започват да спазват още по-здравословен начин на живот, създават много добри приятелства в курсовете, предприемат смели лични промени след обучението. Развиват нови хобита и интереси. Редовно след и по време на курсовете за възрастни някой се записва на пиано, грънчарство, започват да рисуват, да пишат поезия и други. Това е защото освен паметовите заложби, се разгръщат и творческите резерви.
5. Как използваш различни творчески техники (изкуство, музика и т.н.) за различни възрастови групи?
Относно възрастта, често могат да се използват еднакви активности както за възрастни, така и за деца, но с различна психологическа атмосфера и начин на предлагане. Думата сугестопедия води началото си от значението- начини на предлагане. Акцентът е как ще се създадат условията за ученето, а не техниките сами по себе си.
Изкуството и музиката са заложени като интегрирана част към целия процес и имат своето образователно и емоционално ,,присъствие. Например има дидактични песни, с които се усвоява езикът в поток или дадена граматика.
Много често творческото изразяване се случва през нещо много универсално – създаването на интересни изречения и истории, които имат за основа целевата лексика и граматика, но са пресъздадени през личната креативност на всеки курсист. Да успеят да откликнат с чувство за хумор на изказването на друг курсист на чуждия език също е творчески акт.
6. Разкажи ни по-подробно за постиженията на твоите ученици и как те преодоляват психологическите бариери при усвояването на нови умения.
Десугестивното обучение работи с натрупване и спонтанно активиране на заложения запасЕн материал, за това и резултатите не са видими ден за ден. Обикновено от средата на едно обучение започва да се наблюдава видимо активиране и автоматизиране на съвсем нови езикови структури и реална комуникация между обучаемите. Самото преживяване, че могат да се изразят и са изградили устойчиви връзки за структурата на езика бута бариерата.
Имам интересни случаи като курсисти, които обикновено след курс сменят работата си и вече разговарят на английски, други, които са тръгвали сами към Лондон по следите на оригиналния учебен сценарий на Д-р Гатева, само след едномесечен досег с езика и още.
Преживяването по време на обучението за деца и възрастни е като игра и като приключение, те могат да си изградят нова биография и да участват в реални езикови предизвикатества, което също създава възможност да преодоляват свои граници.
7. В днешно време има много иновативни курсове за личностно и професионално развитие, но хората често не успяват да се възползват от тях. Как може сугестопедията да помогне на възрастните да научат нещо ново?
С преживяването на цял процес, който е като едно пътуване, отвежда те на ново място. Да решиш да участваш означава, че вече си се осмелил да си в ролята и на ,,незнаещ“, т.е. учещ J.
8. Друг проблем за възрастните е важността от отучаването на остарели начини за постигане на умения, тъй като те пречат да се прилага нещо ново. Какво може да предложиш в този случай?
Ако човек установи, че нещо му пречи , за да прилага новото, той намира своя уникален начин, за да се отключи за нови модели на мислене и действие. А и ако не го направим, обикновено получаваме ,,интересни“ житейски провокации, които да ни разчупят и да ни дадат нови гледни точки.
Колкото до метода, той наистина е пример за това как да те постави в други условия, в които осъзнаваш, че научаваш много по нов и необикновен начин.
А при децата няма особена нужда от отучване, дългосрочно се поддържа любознателността и интересът им към новото.
9. Възможно ли е постоянно да се просперира от ученето на всяка възраст. Ако да, как да се направи правилно?
Нашият мозък е пластичен и всеки ден той е различен от предния, въз основа на всяко ново нещо, което се случва и информация, която научаваме. Така че, колкото повече го упражняваме както е и с мускулите, толкова повече невронните мрежи се обновяват. Ученето на език с приятен учител, спортът, здравословното хранене, нови неопитвани дейности и др. са прекрасни начини да поддържаме мозъка в добра форма.
10. Кои книги и ресурси може да предложиш за възрастни, за да активират възможностите си за учене и да се възползват от метода „Сугестопедия“?
Личното преживяване през такова обучение отключва много ресурси за асоциативно усвояване и на друга информация. Само през книга, т.е. само през интелектуалното, без преживяването, би могло много трудно да се активират нови възможности.
И размечтах се, защо не и моята бъдеща книга за съвременния ми прочит и опит с метода
Как да научим чужди езици бързо...
Как да научим чужди езици бързо...
интервю с Е. Стойчева на Татяна Гаркавая за ,,Културни прозрения"
Водещи за мен станаха не точно техниките, а подходящата среда и емоционален фон, които превръщат ученето в комуникация и пространство за изразяване. Oбучих се и в чужбина в последния вариант на метода и след това в студиото на ЗаЕДНО сертифицирахме нови преподаватели сугестопедагози за България и така започнах да подкрепям и колеги.
С годините адаптирах разнообразно съвременно съдържание през призмата на метода, така че обучението да обхваща и да е ефективно както за ученици, така и за възрастни. Водя основно курсове и уроци по английски за ученици от 8 до 11г., както и разговорни курсове за 15+г. и възрастни, с цел те да усвоят езика говоримо и писмено, без това да представлява трудно или неприятно усилие за тях. Правя работилници за ученици и учители за умения за учене.
За фрагментарното учене и доверието
Статия за Mediacafe.bg
Колкото повече се натрупват пасивни цялостни познания, толкова повече айсбергът се показва над повърхността.
За това и ефективното учене не се случва като отчитаме резултата от днес за утре. Това е дълъг процес на формиране на нова невронна мрежа, който укрепва все повече с времето…
Натиснете снимката или стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Натиснете снимката или стрелката ⬇️ отдясно, за да разгънете съдържанието на статията.
Дата09.2020
АвторЕлена Стойчева
За фрагментарното учене и доверието
За фрагментарното учене и доверието
23.09.2020 от Елена Стойчева
Как бебето научава своя роден език?
Как се научаваме да караме колело?
Нима това се случва буква по буква, дума по дума или с полу-завъртане на педала?
Винаги има един предварителен запас, който да се натрупа от дОсега с цялото движение или с целия поток на речта преди да се започне с отделния елемент.
Той е пасивно наблюдение на това как езикът се ,,случва” или как умението се практикува и се създава една ,,база данни”, които са още невидими и непроявени.
Така цялата личност първо пасивно опознава новата информация в поток и цялост и чак след това се започва с активиране на възприетото.
Колкото повече сме ,,потопени” в дадения учебен предмет с още и още затвърждаваща информация, преживяване и осъзната работа с малките части, които съставляват новото знание, процесът се автоматизира в нас.
Вече сме успели да изградим устойчива невронна мрежа и през тялото си да практикуваме и изразим новонаученото и усвоеното.
То е като айсберга, цялостното пасивно знание е под повърхността на водата.
Колкото повече се натрупват пасивни цялостни познания, толкова повече айсбергът се показва над повърхността.
За това и ефективното учене не се случва като отчитаме резултата от днес за утре. Това е дълъг процес на формиране на нова невронна мрежа, който укрепва все повече с времето.
Новите спортни и танцувални съчетания също винаги се въвеждат в цяла комбинация и после се разработват на малки сегменти.
В повечето учебни системи, обаче, царува идеята, че всяко начало на учебен предмет трябва да започва с отделни думички, а не с пълнозначна структура, така както се появява в реалния живот. Например речта, езикът, те винаги се използват в изречения, за да извършат функцията си. А първокласниците учат първо отделната дума и чак след това изречението. Основите на чуждия език се въвеждат също така, буква по буква и дума по дума и чак след това по-голямата смислова единица.
Set of alphabet worksheet on white paper illustration
Проф. д-р Лозанов, създателят на метода сугестопедия, описва този тип учене и усвояване като да се опитваш да нарисуваш цял слон, но се оказва, че в съзнанието ти са останали само две-три черти от целия слон. Те, обаче, не са свързани една с друга и не успяват да завършат цялата картина и в крайна сметка слонът го няма.
Когато в преподаването се тръгне от елементарната частичка, без да има контекст и досег с цялото, ,,елементите, които по-късно се обединяват се запаметяват в центъра на съзнанието и вниманието, но сглобените части не могат да заместят цялото, то си остава цяло, но все пак сглобено”.
Източник: ,,Сугестопедия-десугестивно обучение” проф. д-р Георги Лозанов
Всъщност, този тип фрагментарно учене опира до задоволяване на недоверието ни, че ако усвоим първо малките сегменти, ще можем да виждаме по-бързо резултата от преподаденото и така ще надграждаме постепенно. Което звучи логично, но само донякъде.
Фактите как бебетата научават новото доказват точно обратното. Те винаги първо наблюдават как се ,,случва” или как се прави нещо и тогава започват да участват в него и лека полека го усвояват.
Резултатът обаче се забавя, когато чакаме да се натрупа критичният минимум от наблюдения и върхът на айсберга започне да се показва. Родителите също искат да виждат нагледен резултат, отлично покрити тестове, редове с преписани по десет реда нови думи, диктовки с отделни думички без контекст и т.н.
В крайна сметка, в края на годината, онези бързо отчетени резултати от петте научени думи ,,вчера” са доста по- краткотрайни, отколкото това, което се натрупва под ,,водата” при досега с цялото и чак тогава частното.
Можем да си го представим и така, върхът на айсберга е съзнаваната част от нас. Можем ли да подценим значението на потопената част от леда или несъзнаваното?
А вие как се научихте да карате колело?
За автора
За автора
Елена Стойчева е филолог и преподавател по метода сугестопедия по английски език. Завършила е media studies, арт терапия и изучава метода семейни констелации. Интересува се от ролята на учителя днес. Създава курсове за деца и възрастни, в които пресечната точка е между ума и сърцето, науката и изкуството, а резултатите са върху цялата личност!
Оригиналната статия прочетете тук: https://www.mediacafe.bg/analizi/za-fragmentarnoto-uchene-i-doverieto-17654/?fbclid=IwAR3B1nXK0mpdFRu1NS5Kg0JXDSPGtOef1YXCHqwrMbrBfWK41sLAorDDEb8
ДЕСУГЕСТИРАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
EN: Desuggestion in Learning
Когато образователният процес включи десугестия, то вече, например, езиковият курс не е просто продукт който единствено следва функцията (научаване на част от чужд език), а се явява цял процес, който променя и поведението на участниците.
Така преподавателят се превръща в инструмент за развиване на любов към ученето.
Дата15.05.2020
АвторЕлена Стойчева
Десугестиране в образователния процес
Desuggestion in Learning for English scroll down
Ние принадлежим на дадено общество и на дадена семейна система. Оттам имаме официална или подсъзнателна наложена ,,програма” от поведения, вярвания, набор от способности и ,,възможни” ходове.
Общото поле на семейството до голяма степен определя поведението и вярванията ни. Както ято с птици сменят рязко и едновременно посоката си, така и ние като членове на тази семейна система реагираме като единна част спрямо порядките на малката общност, от която идваме.
Но, ако преди години е било изключително трудно някой да дръзне и да промени установените традиции както е бил случаят с Ромео и Жулиета, днес е много по-безболезнено да се ,,отклоним” от задължението да живеем по установения начин.
Това се забелязва силно в начина на хранене-все повече хора променят драстично традиционната кухня и стават вегетарианци, десертите вече се правят без захар и вредни съставки, ако преди 10-20 години всички имахме само базови неща в дома си, еднакви с тези на съседа, днес сме развили необходимост от естетика и дизайн в средата, която обитаваме, общуването и взаимоотношенията ни започнаха да стават съвсем различни, образователният процес стана динамичен и творчески, възпитанието на децата се преобърна и още и още.
Винаги може да излезем доста ,,различни”, черната овца и леко ,,хахо”, когато не следваме статуквото, но в крайна сметка това е пътят към нашия пълноценен личен живот.
Десугестивното обучение се базира на точно тази концепция, че обществото и семейството ни налагат един лимит, една норма, ограничение, което ние рядко дръзваме да надскочим/оборим.
Когато образователният процес включи десугестия, то вече, например, езиковият курс не е просто продукт който единствено следва функцията (научаване на част от чужд език), а се явява цял процес, който променя и поведението на участниците.
Така преподавателят се превръща в инструмент за развиване на любов към ученето.
Работата с възрастни се нарича ,,десугестивна”, тъй като след съзряване, до голяма степен реагираме от позицията на оформени индивиди, които са приели своите ,,ограничения”. Тогава подаването на многократно увеличен обем от обичайното се приема като нещо ,,невъзможно” от курсистите, докато те сами не се ,,уверят”, че МОГАТ да поемат материала. Те преминават в осъзнаване, че могат да надскачат ,,възможностите” си.
Докато работата с деца по метода на проф.д-р Лозанов се нарича ,,превантивна” педагогика, защото децата са в процес на формиране и ако те имат възможност от малки да ,,преживеят” колко неограничени са паметовите и творческите им способности, то в бъдеще няма да има нужда от десугестиране от ограничаващи вярвания.
Десугестирането е процесът, чрез който човек осъзнава свои ненужни ограничения и предприема действия, които водят до нов вид поведение, до по-здравословен и жизнеутвърждаващ начин на живот. Най-често ограничаващите вярвания са, че нямаме късмет, че не ни вървят езиците, че не ни върви в любовта, че родителите ни са виновни за нашите несполуки и много други.
Тук не говорим как да се разсърдим на обстоятелствата, които не са били ,,перфектни”, а да помислим какво можем да направим с ,,всички възможности”, които имаме
Хубавото е че след появата на ,,десугестивната педагогика” на проф. д-р Лозанов и проф.д-р Гатева, вече ежедневно сме заобиколени от алтернативи за десугестиране.
Един от примерите, до които се докоснах съвсем за малко е нейрографиката, която доколкото разбирам, започва с модул- премахване на ограничаващи вярвания.
Семейните констелации на Берт Хелингер ни учат точно на това, че носим скрити и често несъзнавани лоялности към семейните порядки и предни членове на системата. По този начин често се само-саботираме като поемаме чужд товар под формата на чувство за вина, гняв и други неградивни усещания. А тайната е в това да ги осъзнаем и да променим старите привички, за да се ,,родим отново” за нашия собствен живот.
И така, помислете какво можете да промените в средата си днес, което да Ви разгърне още малко?
И ако добавите нещо, какво ще махнете, което вече не Ви служи?
Desuggestion in Learning
Author: Elena Stoycheva
We pertain to a certain society and family system. Hence we have an official or subconsciously “installed programme” of behaviours, beliefs, abilities and possible steps.
Our family system field shapes our behaviour and beliefs. As the flock of birds change their direction simultaneously so do we react as a unanimous part of our family tree community.
But if in the past it was extremely hard to get out of the nutshell of the established (traditions) as it was the case of Romeo and Juliet, today it is far more harmless to deviate from the established way.
It is evident from the new eating habits-more and more people become vegetarians, in our childhood we used to have only the basic items at home, whereas now we pay so much more attention to aesthetics and design, the level of communication is changing drastically, the educational process has become rather more creative and dynamic, people are rethinking the way they raise their children and so on.
We risk to turn out to be the black sheep when we question and unfollow the status quo but that’s the only way to set off on a journey towards our fulfilled personal life.
The desuggestive teaching is based on this concept, that society and family put some limitations, the so called social norm, which we hardly ever dare to jump over.
When the educational process includes desuggestion, then the language course is no longer a product that follows the function but rather a whole process that changes the behaviour of the participants.
In this way, the teacher turns into a tool for developing love towards learning.
Prof. Lozanov’s teaching for adults is called desuggestive, since after we grow mature we act as already shaped individuals, who have accepted their “limitations”. Therefore, teaching through significantly bigger amounts of new material provokes insecurities in the adult learner, shakes off their barriers until they make sure they have this capacity to acquire all the material. So there is a kind of rite of passage for the adult to get aware they can go beyond their “learning capabilities”.
No wonder, working with children in the method of Reservopedia, is called “preventive pedagogy” since children are in a process of forming. Hence if they have the opportunity to “taste” and experience their unlimited memory and creativity capacities at an early age, in the future there will be no need for them to go through desuggestion.
Desuggestion is the process through which one gets aware of their unnecessary limitations and transforms their behaviour towards more life-affirming and healthy lifestyle. In most cases limiting beliefs are that we are not lucky, we fail in learning languages, we have no love-luck, that our parents are to blame for our mishaps and so on.
Here we don’t speak about how to get angry to the “imperfect” circumstances, but rather, to take into account what we can do with all the possibilities that are in store for us.
These days I come across /observe a tendency for contemporary desuggestive alternatives apart from suggestopedia.
One of them is the Russian method Neurographics drawing, which as far as I heard starts with a module called: letting go of the limiting beliefs.
Helinger’s method Family Constellations shows us that we carry often subconscious loyalties towards the family members. In this way we self-sabotage our lives by carrying someone else’s load such as a feeling of guilt, anger and other destructive issues.
And the secret is to become aware and to change the old habits so that we “get reborn” for our own lives.
So think about what you could change in the space that surrounds you, which can untap you a bit more?
And if you add something, what are you readily going to remove, which no longer serves you?
Невронно учене
Neuron-based Learning concept
Можем да учим, докато следваме огледално естествените функции на тялото си; така че да подкрепим свързаността на невроните в нашия ум и преноса на информация между тях!
Дата15.05. 2020
АвторЕлена Стойчева
Невронно учене
Neuron-based Learning
for English scroll down
Записките на учебен материал, невронните връзки и други връзки..
”Никой и нищо в този космос не е абсолютно изолиран, а е във взаимодействие. Но безкрайно различните форми на взаимодействие, всъщност са безкрайно различни форми на комуникация.”
Проф. д-р Георги Лозанов
Винаги съм изпълнена с любопитство за нови идеи, чрез които мога да обогатя работилницата ,,Самоучене”, която дава практически умения за по-лесно учене и записване на учебен материал. Още преди да се обуча за преподавател по метода сугестопедия, се вълнувах от това как единица учебен материал да бъде усвоена от учещия.
Вдъхновението ми този път се породи от онлайн обучението ми към харвардския университет по невронауки. Ще опиша в една концепция как можем да ,,хакнем” ума си чрез визуалните записки и мисловната карта, които прилагам в работилницата самоучене по един нов начин.
Мисля си за ученика, който по воля и свой избор учи нещо, да кажем сложно, или за студента по медицина, който мечтае да стане признат и успешен доктор и се готви за сесия, или пък за учителя, който подготвя нов урок за учениците, а и за родителите, които помагат неотклонно на децата си по време на тази ,,online” учебна година като ,,превеждат” уроците им.
В подходите на учене с любов винаги се намира решение.
В сугестопедията, например, новият материал се предлага много холистично и същевременно подробно, съобразено с всички канали на възприемане и представено винаги в цялост и свързаност.
Как, обаче, да симулираме процеса , когато учим сами?
Надявам се тази статия да Ви провокира към нова гледна точка и по-изследователска нагласа към САМОУЧЕНЕТО.
Когато сме в университета или ученици изправени пред онлайн ,,самоучене”, няма как да се възползваме от благотворния ефект на изпитани методи, които правят нещата вълшебно лесни.
Какво ни остава тогава?
Как да създадем нови невронни връзки докато учим и си записваме и да ,,сглобим” новия урок/тема към целия пъзел от предходни знания в главата ни?
Можем да учим, докато следваме огледално естествените функции на тялото си; така че да подкрепим свързаността на невроните в нашия ум и преноса на информация между тях!
,,Невронът е най-комуникативният вид клетка в нашето тяло” (лекции, Neuroscience,Harvard X)
Наблюдавайки как невроните и синапсите си комуникират отново стигаме до човешкото измерение и най-изконното предназначение на човека- да общува, да приема и предава послания и сигнали. Да учи. И да помни! Паметта и приемствеността са не само интелектуална приумица, а част и от кода ни.
В най-честия случай, принципът на синаптичните връзки е: ,,или го използваш, или го губиш”.
Както невронът има способността да приема дадени стимули и информация от други неврони през синапсите, така и всеки отделен нов урок е елемент свързан с други познавателни елементи и спомени. Мисловната карта е вдъхновена от устройството на неврона. Въпросът е как да запазим закона за свързаността на всичко с всичко, т.е. как да подадем сигнал на съзнанието и подсъзнанието си за свързаност с останалото познание в нашето обозрение.
“Neurons that fire together, wire together, and neurons that fire out of synch fail to link.”
Научно доказано е че за невропластичността или способността на невронните мрежи в нашия ум да се реорганизират и обновяват най-прекият път е чрез поведението ни.
Когато учим, обикновено записваме резюме на урока. Ако променим начина, по който го правим, вероятно ще се промени и начинът ни на възприемане.
Можем да записваме знанието, така че да е свързано с нас:
Ето някои идеи как да го модифицираме, така че да създадем по-живи и емоционални записки, близки до биологичните ни функции.
Структура на визуалните записки на нов урок
Разбира се поставяме основна тема, както невронът има основна глава.
Всяка подтема може да бъде оформена в разклонения или облачета/балончета/кръгчета, времева линия.
Невронът е винаги в обкръжение и свързаност с други околни неврони, с които образуват мрежи от знания и спомени.
Визуалните записки могат да отразяват този модел, с което ученето вече става осъзнато. Можем да дадем възможност осъзнато новата учебна единица да се впише в големия пъзел на нашата невронна мрежа.
За да изобразим огледално тази идея върху листа е необходимо например с чертеж да разклоним всеки отделен сегмент от урока сякаш е свързан освен с основната тема на урока и с нещо, което продължава и извън листа, с цялата ни мрежа от знания.
Т.е. винаги трябва да показваме на подсъзнаваното и съзнаваното в нас, че тази нова информация, която записваме не остава изолирана. Тя е свързана с предходно наше знание и е добре да подадем на подсъзнанието си сигнал, че това ново знание се свързва с нашата невронна мрежа.
И ще намери своето приложение към нещо ново.
Рисунката, символите, асоциациите във форми.
Когато използваме асоциативни рисунки като начин на записване, ние вече интерпретираме информацията през символната ни система, свързваме я, като я базираме на предходния ни опит. Превеждането на съдържанието в рисунки ни дава възможност също да изразим и придвижим допълнително емоции и усещания във връзка с реакцията ни към новото съдържание и начина, по който комуникират с нас в процеса на преподаване.
В арт терапията се използва подходът на изваждане на символи от подсъзнаваното чрез рисунка и за да премине към нашето съзнавано (осветяването на личните аспекти), си задаваме въпроса:
Как (разказът ми за) нарисуваното е свързано с мен?
Този въпрос събужда цялата мрежа от опит и невронни връзки в нас, като започваме да откриваме и изследваме отговорите на този въпрос в продължение на дни, дори понякога седмици. Това е така, тъй като този въпрос е силно холистичен и извиква ресурса на цялото ни съзнавано и парасъзнавано, които обработват огромно количество информация, за да извлекат есенцията. Т.е. за отговора на този въпрос, цялата ни невронна мрежа е включена и заета, целият ни предходен опит е в ,,ревизия”.
Една препоръка:
след като запишем и кодираме символно дадения урок, е добре да си зададем въпроса:
С какво го свързвам, на какво ми напомня, как е свързано с мен?
Можем да запишем ключовите думи, които ни хрумват на листа.
Такъв въпрос веднага извиква асоциативното мислене и предизвиква готови невронни гроздове с връзки да ,,засветят” и да направят контакт с тази нова тема.
Можем да се попитаме и как може да ми послужи това?
Тази техника може да е най-полезна, когато надграждаме върху сравнително позната сфера или учебен предмет.
Така се активират стари понятия.
Когато въвеждаме съвсем нова структура на познание, като например език от непознато за нас езиково семейство, с който не можем да направим сравнения и асоциации, научаването се случва по подобен начин, но е необходимо повече време взаимодействие с новата материя.
За студенти и възрастни тази идея може да се прилага системно, което да доведе до навик.
Доказано е, че всяко ново вярване променя директно мозъка ни. ,,Най-силният импулс за промяна на ума ни е промяната на поведението и действията ни”!
Източници: снимките са
screenshots от harvard online Fundamentals of Neuroscience
Siim Land channel
Science news for students
Neuron-based Learning
for English scroll down
No one and nothing in this cosmos is absolutely isolated, instead it is in interaction. But all the various types of interaction are in fact infinitely various sorts of communication.” Prof. Dr Lozanov
I am always curious to explore new ideas how to upgrade the contents of my workshop SAMOUCHENE or Self-learning, which gives practical learning and long-memory sketchnoting skills.
Even before I became a suggestopedia teacher I was always inquisitive of the secrets how a unit of learning material can be acquired by the learner.
This time my inspiration was evoked by the online course I took on fundamentals of Neuroscience by Harvard university.
Here I am going to describe my concept of how we can “hack” our mind through visual sketchnoting and mind-mapping which I apply in my workshop in a new intrinsic way.
I feel concerned about students who willingly study some really difficult content or about students in medicine who desire to become well-known and successful doctors and have to cover all the medical books for their exams, I think about teachers who wonder how to present the new lesson at school and about the parents who are really working hard these days to support their children in this online school year to digest their lessons..
In the learning methods based on love, spontaneous curiosity and freedom, there is always a solution. In suggestopedia, for instance, the new material is presented both in a wholistic and partial way, so that it is in accordance with the different channels of acquiring and it is never isolated.
How could we simulate this process when we learn on our own, though?
I hope that this article will provoke you towards a new perspective that includes more experimental approach to self-learning.
When we are postgraduate students or school students facing the necessity of cramming, it is not possible for us to take advantage of these beneficial and wonder-working methods.
So what can we do then?
How can we build new stable neuron connections while we study and take notes so that we can assemble the new unit towards the whole puzzle of previous knowledge in our minds?
We can learn while we are mirror following/copying the natural functions in our body; to support the interconnectedness of the neurons in our mind and the communication among them.
“The neuron is the most communicative type of cell in our body.”(online course,Fundamentals of Neuroscience,Harvard X)
Observing the neurons makes me think of the most essential human purpose – to communicate, to transmit signals of communication. To learn. And to remember! Memory and continuity are not just an intellectual whim, but in part they are conditioned by our genes.
In the main case, the synaptic principle is “you either use it or lose it”.
As every neuron that communicates with other neurons through the synapses, so is every learning unit a kind of element that hooks to our previous cognitive elements and memories.
What matters is how to keep the law of interconnectedness (everything is connected with everything), i.e. how to give a signal to our consciousness and subconsciousness for connection with our already stored knowledge and experience in our lifetime.
“Neurons that fire together, wire together, and neurons that fire out of synch fail to link.”
It is scientifically proved that the fastest “drug” for neuroplasticity (the capability of neurons to reorganise and regenerate their network) is through our behaviour.
Here are some of the ways to sketchnote the new information so that it is not isolated from us.
Structure of visual sketchnoting of a new lesson:
First of all, we have a new topic, as the neuron has a head.
All subtopics can be branched into bubbles, clouds, circles, timeline or mind-map branches.
The neuron is always surrounded and “socialises” with the near neurons to create networks of knowledge and memories.
The visual notes can reflect this model , which could make the learning process one level more conscious.
We can enable consciously the new learning unit to fit the big puzzle of our synaptic network.
In order to imply this concept on our notebook sheet, we can branch each subtopic of the lesson as if to link it with something else that scopes beyond the sheet, i.e. our network of knowledge.
We should always show to our subconscious self that this new information that we sketchnote , is not left isolated.
This way we transmit a signal that the new information gets associated with our whole neuron network.
Emotional and vivid sketchnoting
Pictures, drawing, symbols, associations, shapes.
When we use associative doodles as a way of taking notes, we already interpret and digest the information through our symbolic system, we bond it basing it on our previous experience.
Translating contents into drawings also allows us to move and express our emotions to the lesson topic or to the way the teaching process affects us.
In art therapy, we use the technique of symbol generation from our personal subconsciousness through drawing. And in order to move the meaning to the conscious part, we usually ask the question: How does the drawing and the story about it relate to my life?
We can discover the answers of this question with days, even weeks. It is so because for the answer of this essential question, all our neuron network and previous experience are in revision.
A recommendation:
After we encode the new lesson with symbols and doodles, it is a good idea to ask the question:
What does this remind me of?
What do I associate this lesson with?
How is it connected with me?
How can I use it?
We can even jot down some key words on the paper sheet that come to our mind in response.
Such questions summon our associative thinking and “wake up” some grapes of neurons to light up and fire together.
This technique can be very useful when we upgrade our knowledge in a significantly familiar field.
However, when we face a completely new structure of cognition like a new language from a totally new language family, so that we cannot make any reference based on previous knowledge, the learning process happens in a similar way but it requires much deeper immersion in the new sphere.
You can implement this technique systematically which hopefully may turn into a habit.
It is proven that every new belief directly changes our brains. (Actually your brain changes with every new information you come across, in fact, it changes at the moment, too
The strongest impulse for brain change is the change in our behaviour and actions.
Невропластичност, автофагия и способностите ни да учим.
Neuroplasticity, autophagy and learning abilities.
Можем да учим, докато следваме огледално естествените функции на тялото си; така че да подкрепим свързаността на невроните в нашия ум и преноса на информация между тях!
Дата15 април, 2020
АвторЕлена Стойчева
Как да поддържаме ума си в добро здраве и да учим с лекота и удоволствие през целия живот?
EN: Neuroplasticity, autophagy and learning abilities. For English scroll down
“Neurons that fire together, wire togther”
,,Неврони, които общуват заедно, създават връзка”
Думата Associate на английски означава свързвам както понятия/хора, така и партньор. За това асоциациите всъщност са тези партньорски отношения между невроните в главата ни
Добрата комуникация е всъщност привилегия ,,най-първо” на нашите неврони, което се нарича невропластичност (способността на невроните и невронните връзки в мозъка ни да се преструктурират, да сменят функцията си и да се обновяват, независимо от възрастта).
Как да поддържаме ума си в будност и тонус в училище и след това?
Най-важното е да искаме да учим и да се интересуваме от връзките между нещата.
Научаването на нов вид умение, език, музикален инструмент или каквото и да е ново познание променя мозъка ни и създава нови връзки и пътеки между невроните и събужда и подсилва стари вече поотслабени синаптични връзки (те обрастват и се разклоняват).
За вдъхновение по време на престоя у дома реших да се запиша към някои от безплатните online курсове, които Harvard предлага като жест в периода на изолация. Казват, че е много стимулиращо и невронно-активиращо да учим или четем материя, която е напълно различна от нашето професионално поле на изява или интереси. За това реших да се провокирам с neuroscience, която отключи любопитството ми и провокира тази статия.
Ето още някои от условията, за да поддържаме ума си ,,пластичен” и да го обновяваме.
2. Да се наспиваме е едно от най-важните условия, тъй като много умствени процеси се пренареждат точно в състояние на сън. И заздравяването на връзките след прието ново знание в ума ни се случва по време на сън.
По време на сугестопедичен курс, задължително се препоръчва пълноценен сън не по-малко от 7 часа , тъй като новият материал е многократно увеличен от обичайното и мозъкът има доста работа за през нощта, цяла нова мрежа, нова езикова структура се интегрира. Всъщност мозъкът е по-активен по време на сън, отколкото в будно съзнателно състояние.
3. Физическите упражнения са друго много важно супер-действие, което рециклира и обновява ,,отношенията” на невроните в нашия мозък.
4. Лечебният глад се практикува от много години, да не се яде един ден в седмицата или месеца или постът съществуват откакто свят светува или поне от началото на религиите. А чак преди 4 години, през 2016 г. се обърна публично внимание на това и бе официално разпознато като нещо нечувано полезно, а откривателят на автофагията Йошинори Осури става Нобелов лауреат.
Съвсем скоро се доказа, че интервалното дневно гладуване, освен, че пречиства тялото ни от ненужните клетки, също така е и отличен начин за повишаване на паметта, познавателните функции и резистентността ни към стрес.
Превеждам част от изследвания, в които се доказват ползите от спорадичното гладуване върху мозъчната дейност и цялото тяло: ,,При лабораторни изследвания с животни, гладуването, както и физ. упражнения стимулират отделянето на протеин в нервните клетки BDNF , който играе съществена роля при ученето, запомнянето и обновяването на нови нервни клетки. Протеинът BDNF също прави клетките резистентни на стрес. Невроните се намират в ,, ресурсно консервиране и стресова резистентност” по време на гладуване. Следователно, когато животно или индивид започне да се храни след гладуване, невроните преминават в режим растеж и образуват нови синапси. Смятаме, че гладолечението или физическите упражнения и възстановителния период след това, могат да оптимизират невропластичността, ученето, запомнянето и устойчивостта на стрес.”
В ТЕД видеото проф. Марк Матсън доказва, че при гладуване митохондриите в невроните ни се увеличават, това създава условия да се произвежда повече енергия, повишава се способността на невроните да формират и поддържат синаптичните връзки, което подобрява и способностите ни за учене и запомняне.
Спорадичният дневен глад се препоръчва и като средство, което намалява опасността от заболявания като Паркинсон и Алцхаймер.
*Необходимо е да изчакаме, обаче, около 6-8 часа след последното ядене, за да се разгради и метаболизира и тогава да минат поне още 12 часа на неядене, за да се задейства реално функцията на процеса автофагия.
Има и доказано по-щадящи варианти от гладуването както казва проф. Марк Матсън: ако дори ,,само намалим дневните хранения и калории (да са по-малко от 3), ще сме и по-продуктивни”.
5. Други помощници на паметта ни и способностите на мозъка ни да образуват нови синапси са кето храни и богати на омега-3 мастни киселини храни (риба, ядки, семена,без захар и наситени мазнини), и напитки като например кафе, зелен чай, куркума, джинджифил и др.
6. Медитация/позитивни визуализации
7. Използвайте и недоминантната си ръка, дори синхронично с доминантната. (например рисуване с двете ръце, свирене на музикален инструмент)
8. Поставяйте си планове, цели и срокове.
9. Класическа музика
*Бароковата музика, например успокоява сърдечния ритъм, което води и до снабдяване с повече кислород, оттам и невропластичността ни се подобрява.
10. Чрез кислорода, който си набавяме
11. Търсете непознатото, там където не е контролирано и защитено, това усилва адаптационните способности. Както Пипи, която е нещотърсач.
Раждането на нови невронни клетки (неврогенезис) се усилва, ако му помагаме и знаем, че не само в детството си научаваме и развиваме ума си!
Нека правим това, за което нашите неврони са призвани: комуникацията във всичките й измерения!
Ще завърша с думите на проф.Mark Mattson, John Hopkins University:
,,Communication is the way to improve health”!
Източници по темата/Sources:
Използваните снимки са екранни снимки от видеа на Harvard University screenshot , TED, youtube
Очаквайте в следващите статии/видеа препоръки как да си записваме материала, така че да е в хармония с процесите, които се случват в нервната ни система по време на усвояване на нов материал.
Елена Стойчева, 15.04.2020
How to maintain our mind in good condition and to learn with pleasure all life long?
How to maintain our mind in good condition and to learn with pleasure all life long?
“Neurons that fire together, wire togther”
To associate means not only to connect notions but also to partner. That’s why associations are actually these partnership relations among the neutrons in our heads.
Good communication is indeed a privilege primarily to our neutrons, i.e. neuroplasticity (the ability of neutrons to reorganise their network, functions and to regenerate regardless of age)
How to keep our mind awake during the school years and after that?
The first and foremost is to be curious and to be inquisitive about the inter-relations between things.
Acquiring a new skill, new language, musical instrument and any new information changes our brain by generating new circuits and consolidating old weak ones. (They start to grow new branches)
So during the isolation period I decided to take up some free-during-the-carantine courses by Harvard. They say it is much more stimulating and neutron-activating to learn or read about topics thoroughly different from our field of profession or interest. So I provoked myself by taking up neuroscience, which triggered my curiousity and gave a start to this article.
Here are some other conditions necessary for the brain to be plastic and regenerated.
To sleep enough is one of the musts as most of the mental processes get reorganised during the state of sleep. This is how language acquisition for instance takes place.
As the new target material in suggestopedia courses is significantly increased in comparison to the traditional courses, it is highly recommended for the students to sleep for at least 7-8 hours per night so the brain has a lot more work to process – a whole new network, new language structure to be integrated. In fact, the brain is much more active during sleep than in daytime.
Physical exercises are a really essential, super-action which recycles and regenerates the neuron relationships in our brain.
Fasting has been practised for ages, intermittent fasting, religious fast date back to the beginning of life or at least to the first religions.
Eventually, barely 4 years ago in 2016 the benefits of after fasting by-product called autophagy, were publicly recognised and the discoverer was given the Nobel Prise.
It was later proved that autophagy (through intermittent fasting) can not only regenerate and recycle unnecessary cells from our body but also it is a brilliant way to boost memory, cognitive functions and stress resistance.
The number of mitochondria gets increased, which predisposes to more energy to be generated, hence the neurons’ ability to form and maintain synaptic connections is empowered which therefore enhances our learning and memory capacities.
“In lab animals, fasting, as well as exercise, stimulates the production of a protein in nerve cells called brain-derived neurotrophic factor, or BDNF. This protein plays critical roles in learning, memory, and the generation of new nerve cells in the hippocampus. BDNF also makes neurons more resistant to stress. Fasting also triggers a process called autophagy, where cells remove damaged molecules and dysfunctional mitochondria, and turns off cell growth. So neurons are in a kind of “resource conservation and stress resistance” mode during fasting. When the animal, and by extrapolation probably the human, eats after fasting, neurons shift to a “growth” mode — they make lots of proteins, grow, and form new synapses. We think these cycles of metabolic challenge, whether it’s exercise or fasting, and then a recovery period may optimize neuroplasticity, learning, memory, and the resistance of the brain to stress.”
Intermittent daily fasting is also recommended as a preventive measure against Parkinson’s disease and Alzheimer.
There are some milder options than all day fasting says prof. Mark Mattson- to cut down on the calories intake or the number of daily meals :“If you don’t eat so much, you are more productive”
Some other assistants to memory are omega-3 rich foods like fish, nuts, seeds and beverages such as coffee, green tea, turmeric, ginger etc.
Meditation and positive visualisation
Use your non-dominant hand (for instance in accordance with the dominant one) e.g. simultaneous both hands drawing.
Make plans, set goals and deadlines
Classical music
*baroque music calms the heart rate which leads to more oxygen in the brain, hence neuroplasticity is enhanced
Look for the unknown, that is seek to be out of your safe zone, this activates the adaptive abilities. Like Pipi the long stocking who is always looking for ,,something”n with this YES attitude.
Production of new neuron cells (neurogenesis) is increased when we act knowing that we continue to modulate and develop our brains after childhood!
So let’s follow our neurons’ call- to communicate in all connotations of the word.
I will finish with prof. Mark Mattson’s words from John Hopkins University
,,Communication is the way to improve health”!
Sources
Credits: all photos applied are screenshots from videos by Ted, Harvard University free online course basics to Neuroscience and youtube neuroplasticity
ПреПОДАВАТЕЛят, Симатиката и 5G мрежите :)
,,Всичко има трептене и произвежда вибрация, която се предава към околната среда. “ проф.д-р Г. Лозанов,Десугестивно обучение,стр.30
Както знаете, като преподавател обичам примери, в които науката и изкуството се пресичат. За това, ако не Ви е попадало, насладете се на магията на…
Дата09 април, 2020
АвторЕлена Стойчева
Share
for English scroll down
ПреПОДАВАТЕЛят, Симатиката и 5G мрежите :)
,,Всичко има трептене и произвежда вибрация, която се предава към околната среда. “ проф.д-р Г. Лозанов,Десугестивно обучение,стр.30
Както знаете, като преподавател обичам примери, в които науката и изкуството се пресичат. За това, ако не Ви е попадало, насладете се на магията на това видео:
Симатиката е ,,науката за видимите ко-вибрации на звука, как звука влияе на материята около него.”
В това видео може да се види как звукът въздейства и преструктурира околното пространство, като всички звуци, които чувате в песента, са синхронизирани с различни научни експерименти.
Музикотерапията въздейства точно на този принцип.
Дори коронавирусът вече има ,,мелодия”, която е превод на трептенето на вируса : ,,Молекулярните вибрации, дължащи се на топлината, също получават свои собствени звуци.” https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-prevarnaha-strukturata-na-koronavirusa-v-muzika-audio_147672.html?ref=recomend
Както всичко трепти и има отражение на видимо и невидимо ниво, така и състоянието на преПОДАВАТЕЛя въздейства и създава средата и учебния процес. Това се отнася до всеки, който ръководи комуникативен процес. Неговият глас, интонация, ритъм и височина на говорене, топлинни и електро вълни въздействат на околните и околната среда, така както тези тонове във видеото създават промяна във формата на пясъка и водата.
Какво може да направи преподаващият/водещият, за да създаде хармонични трептения, които да се излъчват и мултиплицират в дадената среда? Умишлено не споменавам останалите участници и техните трептения, тъй като ще разгледам процеса на взаимодействие повече като излъчвател (водещият) и приематели (обучаемите, слушателите,участниците), което дава по-голямата отговорност в ръцете на водещия и как той ще съумее да оркестрира процеса.
Има много вече известни и често прилагани варианти за настройка към повече пълноценна присъственост като:
Изкуство
Осъзнато настройване
Притихване и вслушване, центриране
Дишане
Спорт
Музика/пеене
Доверие в процеса
Молитва
Медитация
Рисуване
А какви са Вашите начини за настройка преди да влезете в обучение или сесия?
Във връзка с тези научни факти, започнах да се чудя как непрестанните трептения на бъдещата 5G мрежа ще въздействат върху нашата физиология. Има една статия, която се казва ,,Възможно е човек да слуша своята Wi-Fi мрежа”. ,,Франк Суейн…е успял да превърне Wi-Fi сигналите в източници на звук. Wi-Fi сигналът представлява електромагнитни вълни, работещи на определена честота…, която човешкият слух не може да възпроизведе, но чрез обработка този сигнал може да бъде преобразуван в понятни за нас тонове. Сигналът, като тоновете, има амплитуда и честота, които са в основата на музикалните системи.” Не е новина, че обикновената безжична мрежа доказано оказва непрекъснато въздействие върху нашите клетки, подобно на звука и песъчинките в клипа.
Казват, че във физиотерапията се използват такива честотни вълни като тези на 5G мрежата и те са безвредни. Въпросът е, че с 5G ще сме непрестанно обкръжени и облъчвани от тези по-високо честотни от обичайното вълни или радио фон, тъй като те са активни, когато телефон или рутер работят, а това е на практика 24/7.
Преди доста време бях попаднала на изказването на проф. Мартин Бланк за това как клетката и нейните функции се повлияват от определени ел-магнитни лъчения в околната среда:
Това може да се съотнесе и към начина, по който водещият/обучителят комуникира и съответно повлиява на околните. С какви вълни боравим? Как искаме да повлияем? Какви WI-FI предаватели сме ние – музика или шум?
Кое искаме да подхраним?
В крайна сметка, ако има нещо по-голямо и това е онова трептене, което поддържа живота, което прави океаните да се движат, което идва не просто от ядрото на нашата земя, а от ядрото на най-голямата от големите галактики, то има и един фон на още по-голямо трептене, с който е добре да ,,задишаме”.
Проф. д-р Лозанов пише за динамиката на живота, която винаги има ритъм, така както сърцето на кардиограмата. Той сравнява учебния час с динамиката на живота. Изхождайки от това, той съветва да пресъздаваме животрептяща атмосфера и присъствие в учебния процес.
Какво е Вашето мнение по въпроса?
По-надолу можете да разгледате още източници по темата.
Още източници по темата:
Допълнително за експериментите във видеото Симатика https://nigelstanford.com/Cymatics/default.aspx
Тед видео за влиянието на безжичната мрежа: тук
Проучвания на учените за wi-fi излъчванията: Scientific Research On 5G, 4G Small Cells, Wireless Radiation And Health
Мнението на учени, които изказват притесненията си относно 5G: тук
Позицията на бившия президент на Microsoft Canada за безжичните връзки.
Share
The Teacher, the WI-FI waves and 5G signal
The Teacher, the WI-FI waves and 5G signal
“Everything has its own vibration, which is transmitted towards the environment” prof. Dr Lozanov
As you know, as a suggestopedia teacher, I have always loved examples of how art and science intersect.
So if you still haven’t come across it, enjoy the magic of this video
“Cymatics, the study of wave phenomena, is a science pioneered by Swiss medical doctor and natural scientist, Hans Jenny (1904-1972).”
In this video you can see how sound waves affect and re-structure the surrounding enviroment and all the sounds you hear in the song are an exemplification of scientific experiments.
Music therapy is based on exactly these principles.
Even coronavirus already has a melody which is a translation/convertion of the virus’vibration: “the molecular vibes due to the heat also get their corresponding sounds”
As everything vibrates and has its own reflection on a visible or invisible plane, so does the teacher’s condition influence and create the medium of the teaching process. In the same manner. This relates to anyone conducting a communicative process. Their voice, intonation, rhythm of speech, pitch, electromagnetic and thermo waves have influence on the people around and the surrounding space in the same manner as the sound waves changed the shape of the sand and water in the video.
What can the speaker do in order to create harmonious vibrations that will be exuded and multiplied in the given medium?
I don’t give light to the other participants in the communicative process on purpose as I am going to consider the process of interaction more divided into emitor (teacher) and recievers (students) and to emphasise on the responsibility of the conductor and their capability to orchestrate the communicative process with good command.
There are quite a lot often applied ways to get tuned and gain mindful presence such as:
Art
Meditation
Breathing exercise
Sports
music/singing
Trust in the process
Prayer
Painting
And what are your ways of getting tuned in for a training session?
In relation to these scientific facts I began to wonder how the intermittent vibrations of the 5th generation WI-FI affects our physiology. There is an article called: “It is possible for a man to listen to their WI-Fi”. Frank Swaine managed to convert the Wi-FI signals into sound sources. Wi-Fi signal is actually electromagnetic waves at a certain frequency which is unproducible for the human auditory abilities; but if processed it can be converted into recognizable tones.
The signal as tones, have amplitude and frequency that are in the basis of all musical systems. So it is no news that wi-fi takes an intermittent effect on our cells, likewise the sound and the sand grains in the video above.
They say that physiotherapy treatment frequencies are similar to those of 5G signal so it should be harmless. The issue, though, is that we are constantly exposed to and affected by those higher-frequency waves or radio background as they are active when a mobile device or a rooter are on. That is , in real fact, 24/7!
Some time ago I came across prof. Martin Blank’s announcement on how different electomagnetic waves in the atmosphere take effect on the DNA cell functions.
:
This can be corelated to the way the teacher communicates and consequently influences the surrounding people.
What kind of waves do we transmit and emit? What kind of electromagnetic waves do we convey? What kind of WI-Fi signal are we- music or noise?
What do we intend to nourish?
In the end, if there is something bigger and it is that vibration that sustains life, that makes the oceans move, that comes not from within our planet but from the core of the mother of all galaxies, then there must be a grand vibrational background, which we should strive to “breathe’ with.
Prof. Dr Lozanov wrote about the life dynamics which has always had its own rhythm like the electrocardiogram. Inspired by this he compared the class to life dynamics. So he advised teachers to have lively presence and create a vibrant atmosphere in the teaching-learning process.
Additional links:
More info on the experiments in the video https://nigelstanford.com/Cymatics/default.aspx
TED video on the affects of WI-FI signal : click here
Scientific Research On 5G, 4G Small Cells, Wireless Radiation And Health click here
Scientist’s opinion on the effects of 5G: click here
Ex president of Microsoft Canada opinion on wi-fi waves click here
Как арт техниките могат да се използват в образователния процес?
продължение на статията за експр.арт техники
Арт техниките могат да бъдат интегрирани във всякакъв образователен процес…Всяко едно сухо съдържание може да се обживи като се създадат рисунки, схеми, форми или макети, които да послужат за по-доброто разбиране, представа и демонстриране на учебния целеви материал.
Как арт техниките могат да се използват в образователния процес?
Тази статия е продължение на статията: ,,Експресивните арт техники като творчески инструмент”, която можете да прочетете в графа Статии
Арт техниките могат да бъдат интегрирани във всякакъв образователен процес, ако преподавателят е творчески настроен и идеен. Всяко едно сухо съдържание може да се обживи като се създадат рисунки, схеми, форми или макети, които да послужат за по-доброто разбиране, представа и демонстриране на учебния целеви материал. Още по-вълнуващо е ако самите учащи са въвлечени да създадат или изобразят съдържанието в нагледен вид. Това прави процеса на учене жив и активен, с преживяване.
По физика, например, учениците могат да правят експерименти с техни идеи и да създават нови съвременни разработки, базирани на даден физичен закон или откритие.
По разказвателните предмети могат да се правят илюстрации в епизоди, да се разиграват сюжетите като театър и да се правят импровизации.
Това важи и за езиковото обучение както на родния, така и на чужд език.
Рисуването по време на слушане е изключително активен начин за запомняне на ново съдържание, като в комбинация с текст се получават красиво илюстрирани и творчески тетрадки със записки, които остават в дългосрочната памет.
Защо?
Защото преводът от слухова информация в образна и метафорична е един доста всеобхватен процес. На първо място имаме активно слушане, висока концентрация, от друга страна тази входяща информация се обработва и се прави подбор кое е същественото и на трето място, отсятата информация минава през творческата мисъл, за да бъде представена по един нов начин- като картинен изходящ продукт.
В целия този процес участват и функционират активно много повече отдели на мозъка, отколкото при записване тип диктовка. Най-същественото е, че при писменото изражение използваме само лявото си полукълбо, докато при картинния превод- двете мозъчни полукълба функционират хармонично.
Картинното учене има еднакво благотворен ефект както при ученици, така и при възрастни.
Дали всеки може да борави с този картинен език? Ако Ви е станало интересно, по-подробно ще говорим и изпробваме картинното учене на онлайн срещата ,,Как да си помогнем с ученето и записването?” по покана на училище Френе тази събота!
До тогава!
АвторЕлена Стойчева
ДатаАприл, 2020
Периодът на изолация и арт терапията
За това се почудих как мога да бъда полезна с това, което имам.
Така че периодът на изолация провокира и мен да разкрия нова резерва в себе си…
…някои от упражненията, които подбрах целят да Ви свържат със здравото, устойчивото и силното във вас, един вид енергия, от която можем да черпим, а източникът е в нас.
Периодът на изолация и арт терапията
Здравейте! Как се чувствате в този период на изолация? Успявате ли да си набавите достатъчно радост и да събудите сетивата си, да освободите натрупаната енергия?
Както много от Вас, аз също отмених всички планувани курсове и работилници за март и април, като реших, че не мога да направя компромис с онлайн преподаване на английски. В курсовете, които правя, стимулите и каналите на възприемане и усвояване са тооолкова повече от словесното измерение, че нямаше как да се задоволя с нещо толкова половинчато. Например фотографската памет, движението, тактилните игри, ученето чрез емоционално и пространствено преживяване и въобще целия спектър на ЖИВОТО ОБЩУВАНЕ!
За това се почудих как мога да бъда полезна с това, което имам. Така че периодът на изолация провокира и мен да разкрия нова резерва в себе си.
Сигурно забелязахте в последната седмица поредицата от видеа с мен с творчески провокации за семейни споделени моменти ЗАЕДНО. Всичките предложени задачи са арт-терапевтични. Методът арт терапия е прекрасна възможност в период като този да използваме творчеството целенасочено. Задачите, които подбирам имат за цел освен творческия продукт, да предложат тема, която е наболяла или нужна в тези дни и да предизвикат дискусия, чрез която да изразим емоции и усещания, които имат нужда да бъдат придвижени в нас. Също така, някои от упражненията, които подбрах целят да Ви свържат със здравото, устойчивото и силното във вас, един вид енергия, от която можем да черпим, а източникът е в нас.
Задачите насочват и въздействат отключващо съвсем незабелязано както на малки, така и на възрастни.
Ще се радвам да споделяте с мен резултатите от провокациите!
Ако още не сте ги сътворили, тук можете да наваксате:
Карта на чувствата
Трансформация
Колаж направи планета https://www.facebook.com/1381216138803449/posts/2615097378748646/
Безопасно място
ДатаАприл, 2020
АвторЕлена Стойчева
ДатаМарт, 2020
АвторЕлена Стойчева
Експресивните арт техники като творчески инструмент
Арт терапията има потенциала да лекува травми, но експресивните техниките могат да се използват и като творчески инструмент. Те вече са широко разпространени като средство-стимул в ежедневието и в образованието, в бизнеса и в комуникацията, в планирането на конкретни цели, в генерирането на идеи…
ПРЧЕТИ ПОВЕЧЕ, НАТИСНИ ⬇️
Експресивните арт техники като творчески инструмент
Когато има зададени задачи и предизвикателства за изобразяване, съчетани с въпроси за саморефлексия, свързани с темата, процесът е арт терапевтичен. Целта е да има творчески продукт, който служи като “нов начин за виждане на нещата”. Той е като фотопроявител на вътрешния ни свят. Това води до достигане до нови прозрения. Образният език е впрегнат да извика небуквални изводи и прочит на изображението/творението, които да осветят останали в сянка части от пъзела ни. Арт терапията е може би най-директната врата към подсъзнаваното и към творческото начало.
Когато човек не може да вербализира или преработи дадени преживявания, често запява, рисува и изобразява,разказва история, в която може да припознае своята история по нов начин.
Всъщност фолклорните приказки, песни и танци идват от този невербален начин на изразяване, в който чрез символи, сюжети и герои е “маскирана” нечия история, дори колективното психе на даден народ, табутата в дадена култура.
Арт терапията има потенциала да лекува травми, но експресивните техниките могат да се използват и като творчески инструмент. Те вече са широко разпространени като средство-стимул в ежедневието и в образованието, в бизнеса и в комуникацията, в планирането на конкретни цели, в генерирането на идеи.
Рисуването, измислянето на истории, създаването на тематични проекти с колажи, поезия, творческо писане, воденето на журнал/ дневник, движението, динамичното преливане на форми с глината, фото-разказът имат отключващ и вдъхновяващ ефект. Ако са използвани и вплетени в целеви процес,
те са вълшебната пръчица, с която:
Можем да изследваме себе си и емоциите си
Да се свържем с ресурсите си, уменията и помощниците си за дадена ситуация
Да предвиждаме възможни препятствия, бариери,трудности и отклика ни към тях
Да отключваме въображението си
Можем да установим по-добра връзка с тялото си
Да изследваме предназначението си
Да изследваме миналото си и да преразгледаме дадени ситуации
Да осъзнаем начините ни за справяне
Да създаваме планове свързани с нуждите си
Да чертаем пътя си напред, да визуализираме целите си
Да се чувстваме стимулирани и събудени
Да се учим да “четем” себе си, да разчитаме езика на подсъзнанието си
Да генерираме идеи
Експресивните техники са разговор с душата, когато не са буквално копиране на действителността, а по—скоро се явяват метафоричен или символичен превод на идеи, представи, възприятия, преживявания или нова информация. Често задачите дават възможност за нова пътека на мислене.
Асоциацията и метафората са ключови за да се случи визуалният превод.
Нещо като инструмент за трансформация или фотопроявител на вътрешния ни свят и впечатленията, които сме “заснели” в подсъзнанието си.
Любопитно е че, когато правим самоцелно драскане, това има точно толкова отключващ и трансформативен ефект колкото и чрез зададена тема. Често в арт терапевтичната сесия, при клиент с даден казус се дава задача свободна рисунка, която да послужи за връзката и новото разбиране на казуса.
Приложението на експресивните техники може да е и прекрасен начин за ,,преживяване” на учебното съдържание. Очаквайте повече по темата в следващите ни статии.
Извадка от „За образованието“ на Боян Боев
“Основният образователен принцип трябва да бъде свободното възпитание. "
Ще обобщя с извадки и ключови моменти какво представлява работещото и подхранващото образование според Боян Боев.
Създателят на метода сугестопедия проф. Д-р Лозанов също е обменял знания с Боян Боев и се е облягал на принципите на…
Натиснете снимката или текста по-горе, за да свалите PDF файла.
Дата10.03.2020
АвторЕлена Стойчева
Преживяването в училище Summerhill, UK, Suffolk, Leiston, юли 2019
“Ако се погрижим за емоциите си, интелектът ще започне да се грижи сам за себе си”
За първи път откакто съществува, а това вече е един век, училище Summerhill отвори врати за външни лица. Събитието беше 5 дни с цел да се потопим във философията и атмосферата на училището и да се запознаем лично с учениците, учителите, създателите, правилата и функционирането на това утопично самоуправленско училище…
Дата10.03.2020
АвторЕлена Стойчева
Преживяването в училище Summerhill, Leiston, Suffolk, UK
“Ако се погрижим за емоциите си, интелектът ще започне да се грижи сам за себе си”
За първи път откакто съществува, а това вече е един век, училище Summerhill отвори врати за външни лица.
Събитието беше 5 дни с цел да се потопим във философията и атмосферата на училището и да се запознаем лично с учениците, учителите, създателите, правилата и функционирането на това утопично самоуправленско училище.
Гостите на събитието бяхме от над 30 държави от целия свят, голяма част от които работят към демократични училища или търсят по-хуманна и функционална алтернатива на стандартните образователни модели.
Защо Summerhill е различно училище?
Това е първото училище, където децата се самоуправляват чрез демократично самоуправление и имат реални условия да изживеят и осъзнаят свободата да правиш всичко, без да пречиш на околните.
Второ, учениците имат възможност да избират дали и кои предмети да посещават, спрямо личните си интереси и влечения.
Философията на училището поставя голяма част от общоприетите разбирания за възпитание и образование под въпрос и смело чупи клишетата. Например това, че родителските очаквания, предпочитания и преценки често пречат на детето да осъществи потенциала си и създават гняв в него, тъй като не са съобразени с естествените му наклонности и темпо на развитие.
За това и училището е на принципа на пълен пансион, което прави процеса на изграждане на независимост, самостоятелност и психично здраве при децата толкова устойчив. Друг е въпросът, че точно този краен избор поставя на кантар и възприемането на такова училище на по-масов план.
Интересна беше личната среща с родители на бивши и настоящи ученици в Summerhill и тяхната мотивация да дадат децата си тук, как се чувстват и какви са всички страни на този избор.
Как децата се саморегулират?
Тъй като в това пространство са създадени прекрасни условия за процъфтяващо емоционално и социално развитие и за разрешаване на проблеми, децата израстват с достатъчен ресурс и позитивна самооценка.
Едно от най-ценните преживявания от посещението беше реалното участие на нас гостите в така наречения MEETING, събрание в което се изясняват важните теми и предстоящи събития и ако има възникнал казус , то той се поставя за разрешаване и се гласува коя е най-добрата следваща стъпка. Събранието се води само от ученици: (senior ученици), наречени омбудсмани(които се грижат за мигновеното разрешаване на конфликтни ситуации), председател, секретар и офицер по глобите , които се сменят на ротационен принцип. А всеки присъстващ ученик, учител или друг от персонала, разполага със свободата на своя ГЛАС.
Обикновено това събрание се случва по 3 пъти седмично или по-често, ако има наложителен случай.
Правила?!
Училището има книга с над 450 правила, създадени ОТ УЧЕНИЦИТЕ ЗА УЧЕНИЦИТЕ, които непрекъснато се обновяват спрямо нововъзникналите ситуации. За пример, правилата за екранните устройства включват балансирана употреба на технологии, определени часови рамки, в които е уместно да се използват телефони, социални медии, игри и др.
Винаги когато се нарушат правила се прави разграничение между самата ПОСТЪПКА, която е неприемлива и даденото ДЕТЕ, което винаги остава прието и неосъждано.
В Summerhill love=approval
По думите на самите ученици, дори, когато някой ученик е наказан от общността да почисти например създадената от него бъркотия, той се чувства защитен, защото познава своите права, има възможност да се изрази и знае, че ако към него се прояви незачитане, то той също ще бъде защитен.
Играта и образователният процес
Децата имат право да играят колкото искат.
Ето защо в обучителния процес рядко се използват игри; децата влизат в учебните часове по лична мотивация и имат желание за буквален процес на учене, а не да се “маскира” научаването с игра.
Децата са обградени от интересна информация и стимули за развитие, като се следва естественото любопитство на детето, а не предизвиканото.
Както сами казват в Summerhill : “Learn as you run”
Отношението на учителя
Винаги, когато ученик прояви интерес и любопитство към нещо, учителят се отзовава на мига. Учителите са предимно млади, вдъхновяващи, с дълбоки професионални умения и креативен подход.
След Summerhill
Завършили Summerhill-ци, някои от които вече преподаватели в престижни университети, споделиха, че водещи за тях по отношение на образователния процес остават въпросите:
“Какво е и за какво служи образованието?
Чии интереси се обслужват?
Това ли е информацията, от която се нуждая? “
Трудностите, които срещат младежите, завършили през последните 5 години
Границата на самоирония и хумор с другите (често другите са по-тънкообидни)
Саморегулирането при съвместен живот (общ боклук, неизмити чинии)
Че състудентите им, учили по стандартен начин по-трудно се възползват конструктивно от свободата си в студентските години, свикнали са и очакват да им казват какво да направят, кое е най-доброто за тях и др.
Цялата база на училището създава прекрасни условия за щастливо детство, а във въздуха там витае дух на радост, хумор, одобрение и човечност!
Усещането от запознанството с учениците на Summerhill
-че са осъзнати
- с много чувство за хумор
-наясно с емоционалните си граници
- чувстват се комфортно в телата си
-емпатични, отворени и приемащи
- уверени
- с позиция
-цялостни
Забавленията
Забавленията в Summerhill са вкусни и пристрастяващи, древни и вечни колкото света, красива грамофонна музика, музика на живо от учениците, весели и динамични игри, театър и много други, които за радост успяхме да преживеем!
Бяхме приети много топло, усещането беше за дом, заедност, приятелство, празнуване на живота и готовност за споделяне!
Благодаря Summerhill за experience-a !
Summerhill е не само за тези, които не се вписват, както биха си помислили много хора, нито е само една извадка тип живот в саксия, който не може да се адаптира към света, а е една смела позиция към живота, която заслужава внимание. Семенцето, което такива места посяват в нас ни свързват с хармонията и радостта.
Interview with Gloria Alguacil
Lozanov- Gateva Suggestopedagogue and Teacher Trainer
Suggestopedia is for me a life philosophy. It is a way of life. It is much more than a science, a teaching/learning method or a bunch of techniques to learn faster and easier. If you think that every human being is born with unlimited capacities, with lots of talents just to be stimulated and developed; if you know that art and science shouldn ́t be….
ДатаНоември, 2018г.
АвторЕлена Стойчева
INTERVIEW WITH GLORIA ALGUACIL, LOZANOV-GATEVA SUGGESTOPEDAGOGUE AND TEACHER TRAINER, BY ELENA STOYCHEVA, SUGGESTOPEDAGOGUE AND DIRECTOR OF CENTER ZAEDNO IN PLOVDIV
1. Ms Alguacil, you have more than 160 suggestopedic courses experience, can you tell us, what is suggestopedia for you?
Suggestopedia is for me a life philosophy. It is a way of life. It is much more than a science, a teaching/learning method or a bunch of techniques to learn faster and easier. If you think that every human being is born with unlimited capacities, with lots of talents just to be stimulated and developed; if you know that art and science shouldn ́t be separated because they represent the complete brain; if you believe that education both parental and scholar should be exquisitely attentive not to harm; if you understand how important communication is and try to be aware of the messages you are constantly sending and how they could affect others… you are already in the mood of suggestopedia. These beliefs should be part of your believing system when you want to go in for suggestopedia, you can learn the technique about how to apply the method, but beliefs are difficult to learn. Beliefs like these made Dr Lozanov start investigating about the brain and psyche.
2. You say that suggestopedia is a self-regulating system, what do you mean?
These are Dr Lozanov ́s words! I am just repeating… He meant with this that if suggestopedia is not being used properly or if the goals are more commercial and egotistical than humanistic, sooner or later it will disappear.
Many suggestopedia teachers or schools have disappeared as they couldn’t resist the kind of high voltage energy that suggestopedia is emitting, you have to be aligned with this frequency, otherwise you will get burnt out. I ran a big suggestopedic school myself in Madrid some 23 or 24 years ago. Dr Lozanov and Dr Gateva visited us and held some conferences. My business partner was an economist and everything became too commercially oriented… after 3 years we went bankrupt, my school disappearing, and I had to start on my own again. Big life lesson!
I have a Canadian friend and colleague, suggestopedagogue like me trained directly by Dr Lozanov and Dr Gateva, now retired from the Canadian Federal Government, who wrote to me some days ago: “From my side of the ocean it seems that suggestopedia is dead… I ́m glad you are still training teachers…” He meant that there is no more interest for suggestopedia in North America. A pity, isn ́t it? Once there appeared so many schools in the States claiming to be working with the most original suggestopedia, the version called “superlearning” and other “personal versions”, but nothing to do with Lozanov-Gateva real suggestopedia. All these people teaching all possible variants of suggestopedia finally extinguished like the dinosaurs.
That is what Dr Lozanov meant with self regulating system.
3. Can you tell more about the last years of suggestopedia, can you give a brief overview of the stages of suggestopedia throughout the years? What is different in the last version of the dessugestive pedagogy created by Dr Lozanov and Dr Gateva?
It is a long story, but I will try to tell you in the briefest way possible about the different stages of suggestopedia throughout the years.
Dr Lozanov, according to his research, developed Suggestology, the science of suggestion, which was based on the systematized activation of the reserve capacities of the brain/psyche in order to free the person from the frequent social norms that can condition both personality and behaviour and the learning capacity.
The application of this theory to pedagogy was called Suggestopedia. In its beginnings suggestopedia was very close to suggestive psychotherapy (clinical variant): in teaching languages to adults there were hardly any artistic or playful elements and music was only used during the passive concerts with the result of memorizing lots of single words or small sentences and expressions but limiting the global view of the linguistic structure.
In 1971 with Dr Gateva they started experimenting in the new artistic variant introducing little by little different sorts of music, songs, poetry, dancing, toys, games, diverse didactic materials and many different activities to reinforce positive emotions. The textbook told a complete story instead of single words or sentences. This variant went on developing and consolidated in 1978. The teacher led the group and was a kind of protective mother, very artistic and powerful at the same time. The students followed the teacher ́s invitations. The whole teaching was mainly based on a process of positive suggestions and emotions. The results of this variant were much better than the previous ones in terms of memorization and communication capacity and of satisfaction, motivation and wellbeing of the students.
However suggestopedia continued to develop over the following years basing more and more on a process of desuggestion than on the process of suggestion. The teacher, though conducting the group with an inviting attitude, became now a friendly mother, or better, a reliable friend rather than a protective mother and was one more in the group participating in the different activities, the students interacting in the introductions to the lessons or co-reading with the teacher some pieces of the text during the active concerts. The teacher no longer read during the active concerts in that histrionic exaggerated manner raising high the emotions, his/her attitude and voice became more moderate although solemn and keeping the ritual. The voice was now an additional instrument to the music. The position of the teacher became also more “democratic” than in the artistic approach of suggestopedia, where the teacher played an outstanding role. With their constant participation students were now invited to be co-creators of the process. This last variant was called Desuggestive Pedagogy.
Separated they live in Bookmarksgrove right at the coast of the Semantics, a large language ocean. A small river named Duden flows by their place and supplies it with the necessary regelialia. It is a paradisematic country, in which roasted parts of sentences fly into your mouth. Even the all-powerful Pointing has no control about the blind texts it is an almost unorthographic life.
4. What results do your students achieve after both levels of foreign language courses?
In general, speaking about adults, people starting with a low level can achieve an upper intermediate or in some cases even an advanced level. The important thing is that they will get it after 2 immersion courses of 80 full hours, so a total of 160 hours learning, and without homework! Scientific studies say that by using traditional methodologies people need between 700 and 1000 hours plus homework to achieve a good intermediate level.
5. Can you tell more about the whole cycle, the 2 levels of suggestopedic courses for adults?
Suggestopedia is inspired by life itself… Most of the philosophical currents and sciences related with the human being defend that there are two main periods in the life of an individual: childhood and adulthood. Adolescence is in general included in the period of childhood. These periods are very well differentiated in both physiological and psychological aspects. In the acquisition of the language, the mother tongue, these two periods are very clearly differentiated too.
Suggestopedia offers only two levels in teaching languages to adults, these reproducing the two periods in life. First level: acquiring the basic language (pronunciation, intonation, linguistic and grammatical structure and lots of standard everyday vocabulary) through a process of infantilization. The textbook tells a complete story with different characters and is written in dialogues to stimulate basic communication in the student.
Second level: developing the basic language with a more complicated linguistic and grammatical structure and lots of new vocabulary related with different interesting subjects (travelling, art, science, human behaviour, literature, philosophy, economy, politics, professions…) told in some separated stories written by different authors to stimulate debate and discussion for a more cultivated way of communicating. This level could represent adulthood in life.
Both levels, as you know, keep the suggestopedic structure (80 full hours, 4 hours a day, the suggestopedic cycle introduction-concerts-elaboration-production) but textbooks, materials, games, props, concerts, songs, classroom setting, group dynamics and teaching process in both psychological an educational aspects are absolutely different.
6. Why is suggestopedia universal and common to all?
It is absolutely natural, nothing in suggestopedia is artificial. It is a natural pedagogy, a natural way of teaching, it follows the natural rules of the brain, the natural emotions and feelings, the natural concept of harmony, together with the natural behaviour of the teacher… When things are natural and credible (not double-sided) people trust and lower their barriers.
7. Can you tell a little about your book which is already ready in Spanish?
I finished writing my book in Spanish last year but for different reasons didn’t find the time to review it. I hope to be ready with it along this coming winter. At the same time I would like to start working on the English version… The book talks about Suggestopedia – Desuggestive Pedagogy and my experiences over 25 years with the method and its creators.
November 2018
Обучение II ниво на преподаватели
През август и септември, студиото ни беше домакин на второто обучение за преподаватели по метода сугестопедия в последния му вариант от 1997г, наречен ,,десугестивна педагогика”. Гост обучител беше Gloria Alguacil, работила до последно с двамата създатели на метода проф. Д-р. Лозанов и проф. Д-р. Гатева…
ДатаСептември, 2018г.
АвторЕлена Стойчева
ОБУЧЕНИЕ II НИВО ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ
Mесец Септември беше изпълнен с едно пълноценно и вдъхновяващо приключение- обучението за преподаватели II ниво в Център ЗаЕДНО. През август и септември, студиото ни беше домакин на второто обучение за преподаватели по метода сугестопедия в последния му вариант от 1997г, наречен ,,десугестивна педагогика”. Гост обучител беше Gloria Alguacil, работила до последно с двамата създатели на метода проф. Д-р. Лозанов и проф. Д-р. Гатева.
Второто ниво на обучение премина в теоретична и практическа част в първата половина на деня и преживяване на реален курс вечерите. Това беше едно незабравимо, обогатяващо и разгръщащо преживяване за всички нас.
За разлика от I ниво на метода, където курсът създава условия за учене като през детския и юношеския период, II ниво следва естествените интелектуални, културни, политически, религиозни търсения на личността и предлага много “храна за мисълта” от света на възрастния.
За разлика от I ниво на метода, където курсът създава условия за учене като през детския и юношеския период, II ниво следва естествените интелектуални, културни, политически, религиозни търсения на личността и предлага много “храна за мисълта” от света на възрастния.
Септември, 2018г. Елена Стойчева
Споделен опит след подновяването на сертификата за сугестопедагог в Мадрид
Споделен опит след подновяването на сертификата за сугестопедагог в Мадрид
Ще се радвам възможно най-много колеги и почитатели на метода да намерят тук пресечна точка с възникнали в практиката си въпроси...
ДатаЮли, 2017г.
АвторЕлена Стойчева
Споделен опит след подновяването на сертификата за сугестопедагог в Мадрид
Ще се радвам възможно най-много колеги и почитатели на метода да намерят тук пресечна точка с възникнали в практиката си въпроси.
Като цяло причината да се впусна в това трудоемко начинание да подновя сертификата си в Испания, беше, че след 3 години опит в чуждоезиковото преподаване по метода сугестопедия (2015г), ми липсваше нещо в научността, в границите на метода и бях започнала да изпитвам емоционална умора. В опита си имах микроинтервали на съмнение, гадаене дали това, което предлагам в сугестопедичната среда е най-доброто, най-правилното и приложимо за всеки. Зная, че ако за микросекунда преподавателят не е сигурен в действията си, то вече не прави сугестопедия и губи престижа си, тъй като курсистите подсъзнателно го усещат. После видях тези думи, написани лично от Д-р Лозанов на конференцията в Упсала.
Всички тези възникнали в практиката ми въпроси натиснаха спусъка за едно много дълго и вълнуващо търсене и намиране.
Какво още ме привлече да направя мост към обучител в чужбина?
За мен беше важно да се докосна и до обучител, който е работил лично и с проф.Д-р Гатева, черпил е от извора, преживял е курс, в оригиналния вариант, воден от самата нея. Както знаем проф. Д-р Гатева създава текстовете на учебниците, игрите, дидактичните песни, използвани за чуждоезиковото сугестопедично обучение, води курсовете и методическата част от обучението на сугестопедагози в България и по целия свят.
Проучвах с месеци , дори година, докато стигнах до Gloria Alguacil, която откликна съвсем човешки на всяко мое питане по мейла и имаше доста добра обосновка на всичко, което не ми беше ясно и сигурно. Оказа се, че някои от въпросите ми нямаха словесен отговор, освен чрез преживяване. Така се реших на тази нелека стъпка да изживея цял опреснителен курс и…
През юли месец 2016 преминах 150 астр. часа обучение в Мадрид, с включено участие в реален сугестопедичен курс и теория, водено от Teacher Trainer Gloria Alguacil.
Втората част на обучението, се състоеше в супервизия върху цял курс, който аз провеждам, за да се проследи как прилагам малките детайли и внушения на метода, още 150 астр. часа. Имах честта това да ми се случи тази година (април-май 2017г) и то в България, лично от Gloria Alguacil.
Малко повече за самата нея: обучена е лично от създателите на метода, проф. Д-р Евелина Гатева и проф. Д-р Георги Лозанов за I-во и II-ро ниво, за обучител (Teacher Trainer) и за работа с деца, , работила e дълги години съвместно с тях, има принос в разработките и редакциите на сугестопедичните материали по учебника the RETURN и учебника II ниво, създаване на игри, и много др. Благодарение на нея картините в учебника по англ.език са били легално използвани, а от вътрешната страна на корицата на the Return можете да прочетете името й.
(Тук може да откриете повече информация от официалния сайт на Gloria Alguacil http://www.npp-sugestopedia.com/gloria.htm)
Тя първа дръзва да преподаде всичките 10 глави от учебника the RETURN в рамките на един курс 22 раб дни под ръководството на проф. Др Евелина Гатева и това остава като окончателен вариант, оформен в хармония и естествено темпо. Има над 150 курса опит без емоционална умора. Запазва чистотата на метода и единствена след смъртта на проф. Д-р Гатева предлага обучението на преподаватели в оригиналната му форма, 300 астр. часа, който хорариум важи и за опреснителния курс за вече обучени сугестопедагози.
(проф.Д-р Лозанов и проф. Д-р Гатева са провеждали обученията си: в рамките на 300 астрономически часа за I-во ниво първо 150 астр.часа теория и преживяване на курс воден от обучителя(Teacher Trainer) и второ още 150 астр.часа наблюдение/супервизия от обучителя (Teacher Trainer) на курс, воден от обучения сугестопедагог. )
Опитът, който се добива от това наблюдение е несъизмерим с нищо друго. Научих чрез преживяване още много други важни детайли, които дадоха мир и спокойствие на ума и сърцето ми.
За мен беше подобно на това как Чаплин описва сблъсъка на звездите, от които се раждат нови светове, тъй като трябваше да интегрирам доста нови за мен похвати и измерения към предното ми знание за метода. Беше важно да се свържа с двете личности на Д-р Лозанов-ученият професор и възрастният сантиментален Д-р Лозанов и да създам пространство, мост между тях в мен. Откри ми се още по-ярко личността и важността на др Гатева в методичен план.
Не беше лесно да съобразя ДИХАНИЕТО СИ с всяка стъпка на новонаученото за метода, с това да преподредя липсващите парчета, да ги помиря и те да заприличат на нареден пъзел с цяла картина. .
Тук ще споделя някои от основните аспекти, които ми бяха чужди, нови и допълниха липсващите парченца.
Много ново и трудно за мен беше да възприема измерението и същността на процеса инфантилизация, чиито рамки излизат отвъд повишената възприемчивост към достоверен източник.
Този едновременен на усвояването на езика процес, продължава всичките 22 или 25 дни от курса и има своите най-висока и най-ниска точки. И в първата част на чуждоезиковото сугестопедично обучение , курсистите преживяват детството си, но без да са включени песни, поезии, материали и хореографии от света на възрастните. Именно това е същността на този психилогически процес инфантилизацията. Тази възможност на обучаемите да преминат безболезнено през детския си период е нещо, което един сугестопедагог е важно също да изживее върху себе си в цялост, преди да започне да преподава (от личен опит, процесът не може да се разгърне в рамките на една или две седмици, за да е завършен и да носи самостоятелност на обучаемия).
Чак във второто ниво светът на възрастните се открива пред курсистите. Всичко това следва естествената еволюция на порастването и усвояването на майчиния език. Но това трябва да се преживее, а не да се преразкаже.
Разгърна ми се още по-дълбоко този аспект на креативността като краен продукт на метода, който засяга новите способности на курсиста да борави свободно и умно със структурата на новия език, не само лексикално, но и граматически правилно, с чувство за хумор, да успее да изрази мисълта си коректно на изучавания език.
Едно от нещата, които ме глождеха до миналата година беше как да подавам граматиката, както към абсолютно начинаещи, така и при десугестирането на група с много напреднали. За радост успях да се докосна до това как изкусно Гатева го е правила, до този красив баланс между двете полукълба.
Също така станах по-предпазлива с предлагането на друго изкуство отвъд заложеното в учебника. Това е така, защото всяка наша представа за естетика (например окачена картина в студиото) може да донесе неочаквана конотация, да отключи символика в подсъзнанието на нашите актьори и това вече не е психохигиенична среда. А и естетиката, хармонията, златното сечение идват от вътрешната хармония на преподавателя. Всяка една картина, декорация или естетическо послание, което не е пряко свързано с образователния процес и текущ материал, вече излиза от рамките на психопрофилактиката и на закона на сугестопедията, че всяка част е свързана с цялото, което е и естествена функция на мозъка ни.
Също не е психохигиенично да използваме фокуса на емоциите в курса, което в последствие води до несамостоятелност на курсистите спрямо преподавателя и защитената среда на студиото. А и в дългосрочен план е изхабяващо за преподавателя.
Сугестопедагогът е носителят на тази психохигиенност и психопрофилактика, чрез внушенията си, а те са във всеки един детайл.
Преосмислих колко е важна неутралността на преподавателя като проводник на този метод-като започнем от престижа на всеки герой от биографията ни на филмови режисьори, до това колко те са съобразени с културата на чуждия език и цялата издържаност на нашата режисьорска биография. Разбрах и защо Д-р Гатева е подбрала такъв тип необагрени от конотации снимки за героите и семейството в своето ръководство, както и защо сюжетът на въведението е толкова подходящ и устойчив на времето.
Имах възможност да преосмисля и адаптирам умерената доза забавление по време на занятията. Колко деликатна е границата между това да предложиш водеща до забавление игра (предизвикан акт) и спонтанно появилото се като следствие от общуването забавление (непредизвикано естествено следствие от метода сугестопедия). Това са само част от едва доловимите зони на внушение, с които успях да се запозная по-добре.
За себе си открих, че тази внимателност прави метода още по-универсален и достъпен за всеки. Това помага и на преподавателя да е по-уверен и емоционално съхранен.
За радост, въпреки първоначалните ми опасения, че курсовете вече ще бъдат твърде обрани, някак неколоритни, дори скучни в сравнение с преди, обратната връзка от курсистите остава също толкова цветна, одухотворена, приповдигната и вдъхновена, като добавим още по-добрия езиков резултат.
Всичко си дойде на мястото едва след преживяването на тези разяснения по време на супервизията/наблюдението ми, след като ги проверих и изпитах през себе си. Благодарение на целия опреснителен курс, ми се откриха още хиляди малки детайли, на пръв поглед незабележими, но така важни за издържаността и правдоподобността на целия сугестопедичен процес.
По време на супервизирания ми курс в България през април и май 2017, бяха обучени и трима нови сугестопедагози за България: Калина Хараланова; Галина Георгиева и Милка Къртева! Те участваха като курсисти в групата с обучаеми,а през останалата част от деня преминаха теоретичното обучение и обратна връзка към супервизията ми, водена от Gloria Alguacil. Успех и на добър час, момичета!
Чувствам се обогатена от това търсене и намиране, от искрата, която получих от фондацията „проф. Д-р Георги Лозанов и проф. Д-р Евелина Гатева“ в България и още по-научния подход към метода, който усвоих от Gloria Alguacil. Сякаш един дълъг път и цикъл се затвори.
Надявам се в дългосрочен план всеки, който се е посветил на тази смислена кауза, разгръщането на човешкия потенциал, да открива непреходността на метода, плодовете от него и да бъде воден от този стремеж за усъвършенстване и запазване на автентичността на метода.
Автор: Елена Стойчева, Център ЗаЕдно, Пловдив, юли 2017
ДатаНоември, 2017г.
АвторЕлена Стойчева
Игра Заедно с въпроси и предизвикателства за опознаване
на български и английски език
Новата игра на център ЗаЕДНО е готова!
Играта е подходяща за всеки, който обича да общува, да опознава, да се провокира, да бъде спонтанен. На български и английски.
Тази игра е прекрасна за сближаване на родители с деца, за разтуха с приятели, за сплотяване на екипа, опознаване на другия, при обучение по чужд език…
Ноември, 2017г.
АвторЕлена Стойчева
Share
Комуникативна игра Заедно
С въпроси и творчески предизвикателства на бълг. и англ. език
Новата игра на център ЗаЕДНО е готова!
Играта е подходяща за всеки, който обича да общува, да опознава, да се провокира, да бъде спонтанен. На български и английски.
Книжката-игра съдържа 106 странички с въпроси за опознаване и забавни предизвикателства, някои от които са празни, за да добавите ВАШИТЕ! Всеки отговаря искрено на въпрос, без да е прекъсван.
Тази игра е прекрасна за сближаване на родители с деца, за разтуха с приятели, за сплотяване на екипа, опознаване на другия, при обучение по чужд език и др. Може да се играе навсякъде- вкъщи, сред природата, на плажа, на рождени дни, партита, в час на класа, като лексикон между съученици и др. Играта е динамична и сетивна, включва различни изразни средства. Засилва интуицията и емоционалната интелигентност.
Играта ЗАЕДНО се играе в кръг, заедно! Минимумът участници е 2-ма, максимум 10. Прекрасна е за възраст от 7г. до безкрай. Въпросите са на български и английски, за това е подходяща и за упражнение на комуникативните умения при и след обучение по английски език, защото е базирана на естественото общуване. Шевицата е специално предоставена от Ирен Ямами и символиката й е заедност, семейство. Също така е един чудесен подарък за ваши близки, роднини, учители, деца и креативни личнсти.
Къде можете да я откриете:
Пловдив
▲ Handmade shop 123 , ул. Отец Паисий 3
▲ Книжарница Паола, ул. Цар Калоян 11
▲ Ръкоделницата, Капана
Книга за лятната ваканция
статия: Елена Стойчева
Ако се чудите коя книга да прочетете на тема възпитанието на децата, не се двуумете. Ако все още не Ви е попадала “Възпитание чрез свобода” от А.С. Нийл, създателят на училище Summerhill, е великолепно ръководство за разбирането на детския свят и на себе си, независимо колко сме пораснали..
Книга за лятната ваканция
Ако се чудите коя книга да прочетете на тема възпитанието на децата, не се двуумете. Ако все още не Ви е попадала “Възпитание чрез свобода” от А.С. Нийл, създателят на училище Summerhill, е великолепно ръководство за разбирането на детския свят и на себе си, независимо колко сме пораснали.
Макар че книгата е написана през 60-те и е явно повлияна от идеите на Фройд , тя дава една все още актуална различна гледна точка към темите за образованието и родителството, упражняването на надмощие, сексуалността, себеопознаването, вътрешната мотивация и др.
Книгата е вдъхновила не само много хора, един от които е Яков Хект, но и създаването на нови демократични училища по целия свят. Този месец училище Summerhill ще чества един век от създаването си и неотменната вяра във вродената мъдрост на детето.
Съдържанието може да ви се стори провокативно, защото на моменти буквално ,,разкоства” концепциите ни за бог и религия, за сексуалност, свобода и граници, но със сигурност няма да Ви остави непроменени.
Факт е че ролята на родителя и учителя като влияние е толкова “великански” важна и отговорна, за това е добре да сме осъзнати как боравим с тази “власт”.
Книгата дава много дълбок поглед върху психиката на детето и възрастните, както и кое формира негативно или позитивно поведение. Ценното е че се дава възможност за преосмисляне на неконструктивните поведенчески модели и подмяната им с градивни и осъзнати такива.
Според някои терапевтични теории порядките на “изключените” членове от семейството или обществото се проявяват отново и отново в бъдещите поколения, докато те не бъдат приети и помирени. Философията на А.С. Нийл описва точно как можем да заживеем като индивиди и общество без “скелетите в гардероба”, на чисто и помирено. Книгата е като ключ към по-здравословни взаимоотношения, което се отразява лечебно и облагородяващо, дори като превенция на маргинализирани групи.
Дори да не се съгласите с всички виждания в книгата, неминуемо съдържанието й ще доведе до нови осъзнавания, спомени и нови пориви..
Ще си позволя да споделя една извадка от цитати с цел да Ви заинтригувам. Ще се радвам и Вие да споделите мислите и реакциите си. Ако съм ви провокирала да я прочетете или вече сте запознати със съдържанието на книгата, до каква степен за Вас то поставя някои общоприети схващания под съмнение и кои?
Любов и приемане: “ Всичко, което беше нужно това е вярата: в децата, в това, че те по съществото на своята природа са добри, а не лоши. Повече от 40 години вярата в добрата природа на децата нито веднъж не се разколеба и по-скоро се превърна в окончателна увереност. Аз вярвам, че детето е вътрешно мъдро и реалистично. Ако го оставиш в покой, без всякакви внушения от страна на възрастните, то само ще се развие дотолкова, доколкото е способно да се развие. Затова Съмърхил – това е такова място, където имащите способности и желание да се занимават с наука ще станат учени, а желаещите да чистят улиците, ще ги чистят”
За свободата: “Да обичаш – означава да бъдеш на страната на другия човек. Да обичаш – означава да приемаш. Аз знам, че децата бавно се учат, че свободата е нещо съвършено различно от всезадоволеността. Но те са способни да се научат и научават тази истина. В края на краищата това почти винаги сработва”
За нагласите:. “Жизнеутвърждаването – това е радост, игра, любов, интересна работа, хоби, смях, музика, танци, съчувствие към другите и вяра в човека. Жизнеотричането означава дълг, послушание, печалба и власт. В продължение на цялата ни история жизнеотричането е побеждавало и ще побеждава, докато младите ги обучават да приемат представите на съвременните възрастни.“
За дисциплината: ‘’Истинската дисциплина не предполага потискане на човека или натрапване на чужди представи, тя зачита правата и щастието на другите и по най-определен начин насочва човека да живее в мир с околните, уважавайки гледната им точка.‘’
За мързела: ‘’Мързел изобщо не съществува. Мързеливият човек или е физически болен, или няма интерес към това, което, както предполагат възрастните, той е длъжен да прави. Сред децата, постъпващи в Съмърхил, във възраст до 12 години, аз не съм видял нито едно мързеливо дете. Много уж мързеливи деца бяха изпратени в Съмърхил от строги училища. Такова момче остава „мързеливо” доста дълго време, докато не се излекува от своето предишно образование. И аз не го принуждавам да върши работа, която не му харесва, защото той още не е готов за това. Като вас и като мен, по-късно в живота ще му се наложи да прави много неща, които са му омразни, но той няма да бъде готов да се среща с всяка трудност, ако сега не го оставим в покой и да му дадем да преживее своя игрови период. ‘’
“Властта” на родителя: “Родителят – това е бог, и то ревнив бог. Родителят има законното право да каже: ”Аз ще направя от своето дете това и това”. Майката и бащата могат да бият детето, да го тероризират, да направят живота му нещастен. Законът има право да се намесва, когато на детето са нанесени телесни повреди. Обаче той няма право да се намесва, когато е причинена вреда в душата на детето. Трагедията е в това, че родителят си мисли, че винаги действа в името на благото на детето. Великата надежда на човечеството се състои в това – родителите да действат в името на доброто. Те могат да направят това, ако осъзнато преминат на страната на детето в неговото развитие по посока на свободата, свобода във всичко – в работа, занимания и любов.“
За наказанието: “Малко са тези родители, които разбират, че наказвайки детето, те превръщат неговата любов към себе си в омраза. Да се разглежда омразата в едно дете е много трудно. Майките, след като нашляпат детето, стават нежни и не осъзнават, че предизвиканата с това шляпане омраза веднага се потиска. Но потиснатите чувства не умират, те само спят.”
“ Да се наказва за непослушание означава винаги да идентифицираш себе си с Всемогъщия: ти не трябва да имаш други богове!”
За съзнателните избори: “Съмърхилските деца ще воюват за страната си със същата готовност, както и другите деца, но те ще искат да знаят точно за какво воюват. “
Учителите: “Между родителите и учителите не трябва да има съперничество. Ако родителите превръщат любовта на детето в омраза към тези, които установяват строги правила и издават заповеди, той трябва да очаква, че детето ще търси любов някъде на друго място. Всеки учител е сурогат на бащата или майката. Именно ненамерилата израз любов към родителите се проектира върху учителя, защото да обичаш учителя е по-лесно, отколкото бащата”
За учителя и своите необработени травми: ‘’Може ли обикновеният учител да направи психоанализа? -Страхувам се, че не. Отначало трябва сам да отиде на анализ, защото ако неговото собствено несъзнателно остане неизследвана територия, той не може да напредне в изследването на неизвестните ъгълчета на детската душа. ‘’
“Учител, преминал през анализ, леко ще погледне в лицето собственото си отношение към детето и, разбирайки го, ще може да го подобри.”
Относно промяната в нагласите и поведението на родителите: ‘’ Не, знанията сами по себе си не помагат, ако родителите не са готови емоционално да получат тези знания и в тях има вътрешни сили да действат на основата на тези нови знания самостоятелно.’’
За щастието: ‘’Ако думата „щастие” изобщо означава нещо, то по-скоро това е вътрешно чувство за благополучие, удовлетвореност от живота. Всички те могат да съществуват само в случай, че човека е свободен. Деца, които ги наказват, изглеждат изплашени и нещастни. Щастието може да се определи като отсъствие на потиснатост. В дом, където живее щастливо семейство, управлява любовта, а нещастното семейство живее постоянно в напрежение’’
За забраните на “вредни и срамни” навици: ‘’Единственото лечение на всеки навик е позволение на детето да изживее интереса, който лежи в основата му.’’
Причината за невротичните реакции и кражбите: “В лечението на невротичното дете от кражби аз не виждам никакъв друг начин, освен одобрение. Неврозата е в резултат на конфликт между това, което на човека е предписано да прави и това, което той в действителност иска да прави. Аз постоянно забелязвам, че намаляването на това лъжливо противопоставяне прави детето по-щастливо и добро. Освободете детето от угризенията на съвестта и ще го излекувате от кражбите.”
Напикаването, кражбата, лъжата, лошата лична хигиена, акнето и закъснялото емоционално съзряване са обяснени по един напълно разбираем начин, който поставя отговорността в ръцете на семейната среда.
‘’ За предизвикателното поведение на детето вината винаги е във възрастните. ‘’
За хумора: ‘’ Саркъзмът и хумора не са свързани помежду си. Хуморът е проява на любов, а сарказмът – на омраза. Да бъдеш саркастичен с детето, означава да го накараш да се чувства непълноценно и унижено. ’’
Книгата се намира лесно в pdf формат.
Има и филмче с бг субтитри в youtube и е много приятно за гледане с деца
A Вие, какво мислите?
Елена Стойчева
03.07.19
Page updated
Google Sites
Report abuse